На територията на Националното военно мемориално гробище край Киев беше погребан лидерът на Организацията на украинските националисти ОУН Андрий Мелник заедно със съпругата си София. В погребалната церемония участваха президентът на Украйна Володимир Зеленски, бившият президент Виктор Юшченко, председателят на Върховната рада Стефанчук, премиерът Юлия Свириденко, ръководителят на президентската администрация Кирило Буданов и министърът на външните работи Андрий Сибига.

Останките на отдавна починалия украински лидер от времето на Втората световна война бяха ексхумирани в Люксембург, където той е бил погребан след смъртта си в изгнание през 1964 г, пише в. "Ню Йорк Таймс".

На Андрий Мелник, който е критикуван като съучастник на нацистите и в същото време е прославян като лидер на антисъветската съпротива, бяха оказани държавни почести при повторното му погребване край Киев. Това се превърна в сигнал за дълбока промяна в украинската политика.

До този момент президентът на Украйна Володимир Зеленски се дистанцираше от националистическата политика, по време на това препогребване той, напротив, фактически я прие. През 2019 г. Зеленски се яви на изборите с обещанието да постигне мирно споразумение с Русия и старателно избягваше политиката на паметта, свързана с Втората световна война. Той се въздържаше да изразява лична позиция по отношение на украинските лидери на движението за независимост от средата на XX век, като Мелник.

Така, през 2020 г., говорейки пред украинските медии за Степан Бандера (смятан за абсолютен враг на Мелник), Зеленски заяви, че в сложната украинска военна история "границата между герой и враг може да бъде много тънка". Той се противопостави на кръщаването на улици на името на Бандера.

След началото на конфликта Зеленски започна да се отнася по-топло към историята на партизанското съпротивително движение срещу Съветския съюз по време на Втората световна война. През същата година той удостои 99-годишен ветеран от Украинската бунтовническа армия с най-високото военно отличие на страната - званието "Герой на Украйна".

Този месец Зеленски отиде още по-далеч, като репатрира останките на Мелник за погребение в новото военно гробище и по този начин го издигна до място в националния пантеон на героите. Според него това е нещо, което "украинците и Украйна отдавна очакваха".

Разбира се, десните партии исторически са имали ниска подкрепа в Украйна и нито една от тях не премина прага на влизане в парламента на последните избори преди конфликта - през 2019 г. Но фактът, че Зеленски прие Мелник, фигура, която преди това беше особено почитана от десните, говори за военно изместване ценностите - непреднамерена последица от войната за Русия.

Този ход е важен и лично за Зеленски, първият еврейски президент на Украйна: той фактически затвърждава на държавно ниво паметта за фигура, която се критикува като съучастник на нацистите, но в Украйна едновременно се почита като борец за независимост, пише още "Ню Йорк Таймс".

Новината, че прахът на лидера на Организацията на украинските националисти Андрий Мелник се пренася в Киев, предизвика противоречиви реакции, пише по същата тема украинското издание "Страна".

И не само защото Мелник е известен със сътрудничеството си с нацистите по време на Втората световна война, но и защото за повечето хора ОУН се асоциират със Степан Бандера, а не с Мелник, чието име изобщо не е познато на значителна част от украинците. Бандера също е работил с нацистите и участва в избиването на хиляди евреи и поляци.

Въпреки че всъщност ролите им в историята на украинския национализъм са напълно съпоставими.

Мелник, който оглавява ОУН през 1938 г. след смъртта на нейния създател и свой съратник Евгений Коновалец, е главният вътрешнопартиен враг на Бандера. Тяхната борба, съпроводена, наред с другото, и с убийства на активисти от конкурентното крило, разцепва организацията.

Но след смъртта и на двамата фактическият победител в тази схватка става Бандера, тъй като именно той, а не Мелник, днес е символ на ОУН за всички.

Впрочем, оскъдното внимание, което се обръща на фигурата на Мелник дори в съвременна Украйна, има и друго обяснение. Защото ако започнем да промотираме "наследника на Коновалец", ще трябва да обясняваме защо той е бил враг на Бандера и да разказваме как членовете на ОУН са се избивали помежду си и са се предавали на немците - тоест да разровим именно онези страници, които противоречат на сегашната официална интерпретация на ролята на ОУН в украинската история.

Освен това Мелник и неговите съратници са оставили много повече следи от сътрудничество с нацистка Германия, включително и в Холокоста (участието на "мелниковците" в разстрелите в Бабий Яр), отколкото Бандера, пише още "Страна".