В обсадените пристанища на Одеса, научен кораб се поклаща на кея си. Никой не е успял да извърши оглед на щетите по "Борис Александър" от руските дронове, които са удряли пристанищния град през последните четири години война в Украйна. Твърде опасно е, точно както никой не е успял да проследи напълно щетите, които войната нанася на Черно море, пише "Гардиън".

"Можем само да чакаме", заяви д-р Ярослав Слободник, директор на Института по околна среда със седалище в Словакия. "Биоразнообразието е напълно променено. Редица видове навярно са изчезнали, но се нуждаем от повече данни. Данни, чието събиране е невъзможно заради войната".

Три вида делфини са обитавали Черно море преди войната. Някои от труповете на отровени делфини, които редовно се изхвърлят по крайбрежието на Украйна с дължина 2782 км от началото на конфликта, са преброени. Около 125 са регистрирани през първата година на руската инвазия, а миналата година учените са документирали 49 тела.

Освен нефтените разливи и боеприпасите, акустичните смущения от военните сонари също се смятат за критична заплаха за китоподобните, водеща до засядане на делфини и смърт. Използването на сонари както от кораби, така и от подводници вероятно е особено интензивно около Керченския мост и контролираните от Русия райони.

Правилното наблюдение на бозайниците - показател за здравето на Черно море, или разследването на причините за тяхната смърт обаче, е трудно, когато бушува война.

"Делфините са стражите на екологията на морето, защото са на върха на хранителната верига", обясни Слободник. Може само да се правят догадки за въздействието на "хилядите и хилядите" бомби, течове на петрол и потънали кораби. "Всичко, което можем да кажем, е, че Черно море е на преломна точка, може би дори я е преминало, заради тази война".

Изминаха почти три години от бедствието с язовир "Каховка" през юни 2023 г., когато се смяташе, че руските сили стоят зад саботажа на съоръжението на река Днепър в Южна Украйна. Срутването на язовира уби десетки хора и наводни полета и домове на площ от около 600 кв. км, както и доведе до изливането на значителни замърсители и тежки метали в Днепър и от там - в Черно море, както и до отлагането на токсични отпадъци и гниещи животински трупове в седиментите на делтата на реката.

Това беше "токсичен удар за Черно море", посочи Слободник.

Преди руската инвазия през февруари 2022 г. Украйна работеше за постигане на екологичните стандарти на ЕС в своите води и през 2020 г. дори обяви, че Черно море е "живо" отново - след години, в които реките, които го захранваха, изливаха токсични промишлени химикали и селскостопански пестициди. Десетки хиляди евро бяха похарчени за привеждане на чистотата на водата - и в резултат на това на биоразнообразието - до стандартите на ЕС.

"Това е толкова уникална екосистема. Прекарах по-голямата част от живота си, наблюдавайки как животът се завръща в Черно море, как замърсяването намалява, как Дунав се подобрява, така че Черно море да става по-добро. Това е моето море. А сега тази война", заяви Слободник. "Смятаме, че екологията е коренно променена и увредена. Можем да видим някои доказателства на сателитни снимки; наскоро успяхме да видим тези инвазивни растения, грозен, пенящ се червен вид".

Сателитни снимки показват и десетки руски кораби, пуснати на котва край окупираните от Русия източни брегове и Кримския полуостров.

Виктор Коморин - учен в Украинския научен център по екология на морето, заяви: "Смятаме, че голяма част от руския сенчест флот е там, имаше много потъвания и много повредени кораби, имаше много катастрофи в началото на войната близо до Змийския остров, всички от които причиняват нефтени разливи, които можем да видим чрез сателитни изображения. Но не може да се работи по нефтените разливи; можем само да наблюдаваме множеството замърсители - много агресивни и много токсични".

Коморин е участвал в десетки научни експедиции в Черно море и се опасява, че войната води до необратими последици. "Това е много уникална екосистема, вече много уязвима към изменението на климата и към органичното замърсяване, тъй като 82% от обема ѝ е сероводород, където виреят само бактерии. Само най-горното повърхностно ниво на водата е кислородна вода".

Коморин посочи, че отчаяно иска да разбере реалността за въздействието на войната върху морето, но е реалист, че повреденият океанографски изследователски кораб "Борис Александър" би бил високорисков за разполагане, дори ако е годен за плаване. "Вече знаем, че има много опасни обекти там - ракети и мини, дронове и други взривни вещества", отбеляза той.

Междувременно учените наблюдават, тревожат се и чакат. Институтът на Коморин в Одеса продължава да изгражда, доколкото е възможно, уникална база данни за екологична ДНК от стомасите на труповете на делфините и взема проби от маслата и замърсителите, появяващи се по крайбрежието. Той се надява, че възстановяването на броя на делфините може да е възможно след войната.