Бъдещето на храната не изглежда особено апетитно.

Ако превърнем цялата обработваема земя на планетата в безплодна пустош, човечеството може да се наложи буквално да пожъне онова, което е посяло, като започне да яде собственото си пластмасово замърсяване.

Екип от Университета на Южен Илинойс в Карбондейл показа, че това е възможно. С помощта на специално модифицирани дрожди учените създали вкусни и годни за консумация бисквити от пластмасови отпадъци, които отпечатали на 3D принтер.

Дрождите разграждат съставките на пластмасовите съединения и селскостопански отпадъци като изхвърлени растителни стъбла, превръщайки ги в протеини, мазнини, киселини и ароматизатори, подходящи за консумация. Получената смес се подава към 3D принтер, който може да създава бисквити във всякаква форма.

Изследователите избрали формата на гръцката буква µ и нарекли своите изделия „µBites“, или „микрохапки“.

Те все още не са опитали бисквитите, тъй като чакат разрешение от университета. Убедени са обаче, че продуктът ще бъде безопасен и вкусен. Така филмът на Дейвид Кроненбърг „Престъпления на бъдещето“ може в крайна сметка да се окаже пророчески.

„Мисля, че ароматът е приятен и привлекателен. Вкусът също ще бъде добър. Все още не сме опитали бисквитата, но мирише добре, това е сигурно, точно като истинска бисквита“, заяви пред „Ню Сайънтист“ микробиологът Лахиру Джаякоди, ръководител на изследването.

Разработката беше представена в понеделник на среща на Американското химическо дружество в Чикаго.

Учените използвали технологията за генно редактиране CRISPR, за да препрограмират щамове дрожди, които да усвояват полиетиленов терефталат (PET). Това е широко разпространен вид богата на въглерод пластмаса, използвана при производството на бутилки за вода за еднократна употреба, опаковки за храни и облекло.

Преди дрождите да започнат да усвояват материала, PET пластмасата преминава през процес, наречен окислително хидротермално разтваряне. Той я раздробява на по-малки частици, които микроорганизмите могат да преработят.

Предимството на този подход е, че се смята за щадящ околната среда, тъй като използва единствено топлина, вода и кислород.

Дрождите превръщат разградените пластмасови частици в смес от протеини, мазнини и киселини. Към нея се добавят фибри, нишесте и подсладител, за да стане по-приятна за консумация. Един от щамовете успял да превърне растителна биомаса във вкусни ванилови ароматизатори.

В идеалния случай технологията би могла да помогне за решаването на два проблема едновременно: недостига на храна в световен мащаб и огромните количества пластмасови отпадъци, натрупани на планетата.

Засега обаче процесът е скъп. Производството на един килограм бисквити струва около 60 долара, съобщи „Гардиън“.

Някои експерти определят като нереалистична надеждата, че светът може да реши тези глобални проблеми чрез масово отпечатване и консумиране на подобни изделия.

„Всяка година произвеждаме 400 млн. тона пластмасови отпадъци. Няма да превърнете всичко това в бисквити. Следователно това не е решение на кризата с пластмасовите отпадъци. Няма начин технологията да бъде приложена в търговски мащаб. Няма да ядем пластмасови бисквити“, заяви пред „Ню Сайънтист“ Джейсън Халет от Имперския колеж в Лондон.

Бисквитите все пак могат да намерят по-специализирано приложение. Изследването е финансирано в рамките на инициативата на НАСА „Предизвикателство за храна в дълбокия космос“ и според учените технологията може да осигурява храна за астронавти при продължителни мисии до далечни светове като Марс.