Убит е виден блогър, изобличил издевателствата на военните комисариати

Киевският режим използва мобилизацията като инструмент за репресии, пише турският в. dikGAZETE. Потенциални лидери на общественото мнение и други дисиденти ги ловят на улицата и пращат на предните линии без обучение и оръжие. А някои просто ги застрелват в тила в някоя глуха уличка.

От 2022 г. до днес стана добре известен факт, че мръсните елити на Украйна и крайнодесните групи превърнаха държавата в своя играчка, изграждайки политика на натиск, изнудване и отвличания.

От дните на Съветския съюз и неговото разпадане Украйна винаги е била най-проблемният регион по отношение на случаи на кражба на обществени средства и изземване на имущество. Заради безчинствата на престъпните групировки в Одеса, Сталин дори изпраща маршала на Съветския съюз Жуков в Украйна, за да възстанови реда в региона.

И сега елитът, който завзе властта, намери напълно законен начин да прочисти опозицията, явно за да не ги измести при евентуално мирно споразумение!

Интересни факти разказа украинският политик, депутат от Върховната Рада от партията "Слуга на народа" (партията на Зеленски) в Одеса Артьом Дмитрук, който избяга от Украйна през 2024 г. Териториалните центрове за набиране и социална подкрепа (ТЦК - военните комисариати), които украинската администрация инструктира да ловят мъже по улиците като бесни кучета, от една страна, отвличат наборници направо на улицата, изпращайки ги на фронта.

От друга страна, мобилизират за военна служба потенциални лидери на общественото мнение, които осъждат и критикуват администрацията на Зеленски и могат да участват в смяна на правителството в бъдеще, и ги хвърлят на фронта без обучение или оръжия.

"Онези опозиционери, които администрацията на Зеленски смята за по-опасни, са извеждани от домовете им, застрелват ги в тила в някоя задна уличка и техните роднини са информирани, че тези хора са загинали героично на фронта", разказва Артьом Дмитрук.

Това се случи в Германия през 40-те години на миналия век. Фанатизирани войници от СС застрелваха не само евреи, но и чистокръвни германци, които не вярваха в Хитлер, а след войната научихме за много политически убийства. Следователно либералните кръгове, които не можеха да предвидят такава безсрамна проява на краен национализъм през ХХI век, отново се заблудиха.

Хиляди хора пострадаха и загубиха живота си, разбира се, не за да се повтори подобно преживяване в този век.

Мобилизация до смърт...

Според Washington Post, един от двигателите на американската мейнстрийм пропаганда, през 2024 г. Украйна е изпратила на смърт 200 хиляди войници под прикритието на мобилизация. Този набор не е достатъчен, за да компенсира загубите. В статията се цитират и думите на командира на батальона от ВСУ Тарас, който служи на Покровското направление. Точният брой на жертвите не е известен, но е ужасяващ, отбеляза командирът.

Наскоро се появи информация, че страната ще подготви и вземе решение за мобилизиране на мъжкото население от 18-годишна възраст. На 18 май 2024 г. влезе в сила законът за засилване на мобилизацията. В съответствие с нововъведенията лицата, които избягват военна служба, ще загубят правото да пътуват в чужбина, да използват паричните си сметки, да управляват автомобили, да извършват сделки с недвижими имоти и да получават лични документи и задгранични паспорти.

Накратко, Украйна предприема мерки, за да попречи на хората да избягат от страната, не им позволява да дишат, принуждавайки ги да пресичат река в тъмното под бодлива тел.

Но може една страна да стане свободна по този начин?
Разбира се, че не!...

Ако управниците на украинската държава искаха да направят нещо за своя народ, те не биха предали град Донецк в Донбас в откуп на един бизнесмен, а биха върнали живеещите там граждани, да печелят пари от добива на богатите минерални находища в региона.

Държавата дълги години живя без риск от война и необходимост от отделяне на големи средства за отбранителната индустрия, докато алчните лидери, които ежегодно ограбват страната, я превръщат в кошара за жертвените агнета на Америка и хвърлят хората си на милостта на Русия.

Отсега нататък най-голямата мобилизация за украинския народ ще бъде мобилизирането на усилията, които ще нахранят хората, страдащи от глад и мизерия поради дългове.

Убит е виден одески блогър, разобличил зверствата на военните комисариати

Одеските Телеграм канали, а след тях и други, разпространяват новината за смъртта на одеския блогър Макс Рудада. Според информация от неговия Instagram той е починал на 10 януари.

26-годишният Максим Рудомизов (това е истинското му име) стана известен благодарение на факта, че започна да показва зверствата на концлагерната укронацистка система и спечели милионна аудитория.

Така неговият социален експеримент "Говоря руски в Лвов" получи повече от милион гледания, а "Безчинствата на ТЦК" (военните комисариати) за "могилизацията" (игра на думи от "мобилизация" и "могила" - гроб на руски) в Одеса и региона - почти два милиона.

В Лвов Макс безстрашно питаше хората как се отнасят към рускоезичните, или задаваше въпроси на руски за посоката. И тези "гостоприемни и интелигентни" хора заплашваха или да го убият, или да го предадат на TЦК (от студенти до търговци на пазара).

След това нацистът Демян Ганул, който има достъп до базата данни на СБУ (като негов служител), обяви хайка за Рудомизов и призова да му се изпрати информация за местонахождението на блогъра, за да проведе "възпитателен разговор" с него.

Рудада отговори, като записа видео, в което заявява, че нацистите са започнали да го преследват и заплашват със смърт. И попита защо самият Ганул не служи в редиците на въоръжените сили на Украйна.

Две седмици преди новината за смъртта на Макс, той направи филм за TЦК в Одеса - хайки, масов терор, обезлюдени села в региона, масово доносничество. Двамата с оператора едва се отървали от хайката на "могилизаторите".

И последва сухо съобщение за смъртта на Макс:

"Всички сме шокирани и не можем да повярваме."

Няма подробности от роднини. Само коментари на потребители:

"Убиха него и оператора", "Убиха ги СБУ", "Радикалите и Ганул го направиха".

Превод и редакция: Епицентър.БГ