Много от мигрантите-мюсюлмани имат крайно консервативна представа за жените. От този образ на жената, формиран от ислямисткия фундаментализъм, са се ръководили и извършителите на сексуалните посегателства в Кьолн. Това казва в интервю за Дойче Веле бившата депутатка от Германската социалдемократическа партия Лале Акгюн. Тя е от турски произход, живее в Кьолн и от години се занимава с проблемите на исляма и неговите фундаменталистки течения.
- В ислямския свят мъжът и жената не могат да показват на публично място своите чувства. Не им е позволено да се държат за ръцете, да се целуват, а жените са длъжни да ходят забулени. Какви отражения дава този кодекс на поведение върху образа на жената и най-вече върху сексуалността на младите мъже?
- Любовта и проявите на нежност и интимност са за тях нещо различно от сексуалността. Сексът е смятан за нещо лошо, за пошлост, която е допустима само в семейството, тъй като трябва да се раждат деца. Това кара мюсюлманските мъже да смятат сексуалността за табу. В западните общества обаче те наблюдават точно обратното: жените са свободни да се обличат както им харесва и да прегръщат и целуват партньора си не само у дома. За мъжете, които виждат как жените в тези общества правят точно обратното на това, което им казва имамът в джамията, тези жени са "уличници", обект на похот и презрение.

- В главите на тези мъже това е значи нещо като сблъсък на противоположностите: от едната страна са жените, които олицетворяват почтеността и благоприличието, а от другата - непорядъчните жени...
- Мюсюлманските мъже мислят за жената само в категориите бяло и черно, добро и лошо. Те възприемат жената като прелъстителка на мъжа. Дори в Корана се казва, че мъжът е два пъти по-ценен от жената. Това говори недвусмислено за патриархалните възгледи на исляма. Всички, които разсъждават по този начин, възприемат исляма не просто като религия - за тях той е основата на живота им. Аз съм мюсюлманка и за мен религията е нещо лично, нещо за душата ми. Но за фундаменталистите той е основата, върху която градят целия си живот. Те не успяват да съвместят вярата си с модерния свят, защото тя се базира на една ценностна система и на един начин на живот, който е застинал някъде в седми век на Арабския полуостров.

Някъде през 80-те години на миналия век, когато фундаменталистките течения започнаха да се проявяват, ние се направихме, че не ги забелязваме. Тогава смятахме, че обществото ни е в състояние да понесе подобни явления. Продължихме да мислим така доста дълго, докато събитията не ни опровергаха. Ще дам пример с огромната заблуда да представяме мюсюлманската забрадка като нещо, което едва ли не обогатява нашето мултикултурно общество. Това е пълна глупост. Носенето на забрадка е израз на потисничество. Затова не бива да ни учудва, че мъжете с консервативно мислене смятат за "леки жени" всички онези представителки на нежния пол, които не носят забрадки.

- Знаем, че възпитанието зависи най-вече от родителите. Каква роля играе жената в мюсюлманското семейство? Не е ли тя човекът, който би могъл да предизвика промяна в мисленето?
- Мъжете ще са на власт, докато е на власт сегашната система. И за да запазят властта си, те трябва да убедят жените си, че системата, в която живеят, е много по-добра за тях. Казват им например: вижте как биват експлоатирани европейските жени - трябва да работят, да раждат деца и да вършат куп други неща. А вие имате възможност да си стоите вкъщи, да се грижите за външността си и да се радвате, когато вечер мъжът ви се прибере у дома. Впрочем, германското общество направи грешката да се съобразява твърде много с това консервативно разпределение на ролите. Ще дам само един пример: предлагаме езикови курсове само за жени-мюсюлманки, защото иначе мъжете им няма да им позволят да ходят на курс. Само че това е грешно. Правилният подход е да им кажем: ако искате да се възползвате от нашата социална система, ако искате да живеете добре в тази страна, трябва да се съобразявате с нашите обществени норми и правила.

Източник: Дойче Веле