Доналд Тръмп е третият американски президент, с който Реджеп Тайип Ердоган работи, откакто дойде на власт в края на 2002 г. Той работи с Джордж Буш между 2002 и 2008 г. и след това с Барак Обама до края на 2016 г.

Той винаги имаше възходи и спадове в отношенията с всичките трима лидери, базирани на конфликтните интереси на двете дългогодишни партньорки по регионални въпроси и на "променящата се същност" на съюзническите отношения между двете страни.

Отказът на турския парламент да позволи на САЩ да използват турската територия, за да атакуват режима на Саддам Хюсеин в Ирак в началото на 2003 г. бе първият голям удар върху връзките между Анкара и Вашингтон, след като Ердоган дойде на власт. Това бе последвано от позорния "инцидент с качулките", при който група турски военни бяха отвлечени и разпитвани от американския контингент в Северен Ирак в средата на 2003 г. Но също така през 2007 г. същата администрация на Буш беше тази, която се съгласи да предостави разузнавателни данни на Турция в борбата й срещу ПКК, ход, който помогна на двете съюзнички да изградят доверие помежду си.

Изборът на Обама за президент на САЩ отвори нова глава в турско-американските връзки. През 2009 г. Обама извърши едно от първите си задгранични пътувания в Турция и окачестви двустранните отношения като модел за партньорство, като каза, че Турция е брилянтен пример за мюсюлманска страна с демократични и светски ценности. Базираната на ценности многостранна дипломация на Обама спечели одобрението на Турция. Американският президент каза, че Ердоган е сред петимата глобални лидери, на които вярва най-много.

Вторият четиригодишен мандат на Обама обаче демонстрира драстична промяна в отношенията му с Ердоган. Първо, заради решението на Обама да не атакува сирийския режим в средата на 2013 г., макар да бе доказано, че Дамаск е използвал химическо оръжие срещу опозиционните групи. Според Анкара колебанието на Обама позволи на други сили като Иран и Русия да нахлуят в Сирия, като попречиха на глобалните усилия да бъде свален режимът на Башар Асад.

Втората причина (за обтягане на турско-американските отношения) бе решението на Обама да си партнира със Силите за защита на народа (СЗН) в борбата срещу ИДИЛ в Сирия. Поради тази причина Ердоган все още обвинява бившия президент за курса на развитията в тази страна. Трета причина станаха острите реакции на администрацията на Обама към действията на турското правителство при протестите за парка Гези в средата на 2013 г., които отвориха нова, но лоша страница в двустранните отношения.

През последните две години от управлението на Обама нямаше почти никакви преки комуникации между двете страни. Поради тази причина изборът на Тръмп в САЩ бе силно приветстван в Турция с очаквания, че този бизнесмен, превърнал се в политик, прагматично ще разреши всички неразрешени въпроси между двете държави, особено във връзка с искането за екстрадиция на Фетхуллах Гюлен и с политиката за Сирия.

Скоро обаче в Анкара бе осъзнато, че тези очаквания са били резултат на грешен анализ. В опит да продължи политиката на Обама в Сирия Тръмп също така подписа закон за снабдяване на СЗН с оръжие. Що се отнася до двустранните отношения той санкционира Турция заради продължаващото задържане на пастор Андрю Брънсън в средата на 2018 г., което нанесе сериозен удар на двустранните отношения, както и на турската икономика. Той още веднъж доказа, че може да бъде наистина опасен с неговите недипломатични, непредсказуеми и непочтителни маниери.

Така неговият последен тиут, в който бе отправена заплаха за унищожаване на турската икономика, ако турските военни атакуват кюрдите, се оценява от Анкара с оглед на уроците, научени от предишните кризи.

Фактът, че Тръмп е лидер, способен да преговаря при всякакви обстоятелства, накара турските официални представители да възприемат умерена позиция, тъй като докато Тръмп заплашва Турция, в същото време той предлага решение на въпроса, преразглеждайки отново формулата за буферна зона.

Ердоган обяви, че Турция разглежда това предложение позитивно и същевременно намали тона си при изявленията за планираната едностранна турска военна операция в Сирия. След всичко това изглежда турското правителство сега има по-добър опит в работата с Тръмп. /БТА