Bстъпващият в длъжност турски президент Реджеп Ердоган обяви, че ще поиска от наследника си на премиерския пост Ахмет Давутоглу да формира новото правителство утре, а обявяването на състава на кабинета да стане вдругиден, предаде Ройтерс.

Над 40 000 делегати от цяла Турция се събраха в спортна зала в Анкара, за да чуят последната реч на Ердоган като лидер на Партията на справедливостта и развитието и да присъстват на предаването на щафетата във властта.

“С божията воля ние ще дадем мандат на Давутоглу да формира правителство и новият кабинет ще бъде обявен в петък”, каза Ердоган пред симпатизантите, които го обсипаха с червени карамфили.

Давутоглу бе официално утвърден за премиер, но Ердоган ще го назначи утре, след като сам встъпи в длъжност като президент на Турция. На церемонията ще присъства и българският президент Росен Плевнелиев.

В речта си пред активистите Давутоглу обеща, че двамата с държавния глава ще управляват в синхрон. Той заяви също, че Турция се нуждае от нова конституция.

Ердоган не крие амбициите си да направи конституционна промяна, чрез която да увеличи правомощията на президентската институция, за да затвърди едноличната си власт. Вчера пред привържениците обаче силният човек на Турция отхвърли обвиненията, че Давутоглу ще е негова сянка, и заяви, че Партията на справедливостта и развитието никога не е била еднолична партия. (24часа)

Давутоглу - Великия везир на султан Ердоган
Aрхитектът на неоосманизма Ахмет Давутоглу, смятан за Великия везир на мечтаещия за величието на султаните Реджеп Ердоган, наследява премиерския пост в сложен момент, когато Турция е болезнено изложена на конфликтите в Сирия и Ирак до границите си. Срещу него отвсякъде се сипят критики, че с идеите си носи вина за подкрепата и въоръжаването на ислямистките бунтовници в Сирия, довели до създаването на бруталната джихадистка групировка “Ислямска държава”.

55-годишният сунит Давутоглу е пример за човек, издигнал се до върховете чрез личните си качества. Роден на 26 февруари 1959 г. в скромно семейство в Коня, той губи майка си, когато е едва на 4 г. Баща му е транспортен работник, който по-късно се мести в Истанбул и се заема с бизнес.

Давутоглу завършва прочутата истанбулска гимназия “Еркек”, където научава немски и английски. Езиците, към които се добавя и арабският, се удават лесно на младежа, който завършва икономика, политически науки и международни отношения в англофонския университет “Богазичи” в Истанбул.

В началото Давутоглу залага изцяло на университетска кариера, става професор и защитава докторска десертация. Автор е на редица трудове, сред които основополагащ е “Стратегическата дълбочина и международната позиция на Турция”. Точно там излага теорията си, че Турция трябва да използва геостратегическата си позиция, за

да си върне

влиянието на

Балканите, в Кавказ

и Близкия изток

Макар да е много привързан към академичната си работа, Давутоглу прави следващата стъпка и се хвърля в политиката редом до Абдулах Гюл и Реджеп Ердоган, които му поверяват първо поста на външнополитически съветник, а през 2009 г. и министър на външните работи. Това е изключителна възможност да приложи на практика идеите си.

Амбиция е ключовата дума на стратегията на Давутоглу. Неговото желание да върне величието на страната си на световната сцена се превръща в мечта на целия турски елит, а не само на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Начело на турската дипломация Давутоглу започва политика, която всички определят като неоотоманска.

През първата година като министър прави 100 визити.

Привърженик

на принципа

“нула проблеми

със съседите”,

Давутоглу успява да активизира отношенията с Израел и арабските страни и полага усилия за начало на нормализация с Армения. Бизнесът и интелектуалците подкрепят ентусиазма му.

Сравняват го с

Хенри Кисинджър

в САЩ. През 2010 г. сп. “Форин полиси” го включва сред 100-те световни мислители, а през 2012 г. влиза в класацията на сп. “Тайм” за най-влиятелните хора на планетата.

Активността му дава възможност на Турция да играе като посредник в редица конфликти - между Иран и западните държави, между Сирия и Израел, между Сирия и Ирак, в гражданската война в Ливан.

Давутоглу е европеец в Европа и ориенталец в Ориента. В реч в Коня по време на местните избори през март обрисува картина на всемогъща Турция, помагаща на потиснатите по света, застанала лице в лице със заговори и предателство.

Някои наблюдатели казват, че Давутоглу е по-голям идеалист, отколкото реалист. Реалността обърква плановете му. Първо идва инцидентът, при който израелските спецслужби атакуват турския кораб “Мави Мармара”, превозващ хуманитарна помощ за блокираната ивица Газа. Убити са 10-има активисти, сред които 8 турци. Тел Авив твърди, че те са били въоръжени и са оказали съпротива. Случаят вледенява турските отношения с Израел.

После Израел атакува ивицата Газа, в арабските страни започват бунтове, известни като “арабска пролет”. Политиката на Анкара е успешна в мирни времена. Но в размирни тя

губи

хладнокръвието си,

толкова важно, когато една страна иска да бъде международен фактор.

Премиерът Ердоган предпочита да хвърля анатеми. Нападките му валят срещу диктатора Башар Асад, доскорошен стратегически съюзник, срещу “пучиста” Сиси, свалил Мохамед Морси, срещу Израел, който върши геноцид срещу палестинците, срещу иракския премиер Малики. Така архитектът на концепцията “нула проблеми със съседите” е принуден да констатира, че на Турция са и? останали “нула съседи”.

Като връх на всичко в края на юни т.г. “Ислямска държава в Ирак и Леванта” отвлече 49 турци, сред които и генералният консул в Мосул. Това бе определено като истинско фиаско, още повече че Анкара дълго си затваряше очите за преминаването на джихадистите през турска територия в Сирия, за да се бият срещу Асад.

Така че в сянката на една външна политика, доминирана от пристрастията на Ердоган и неговата невъздържана реторика, равносметката на турската дипломация е доста смесена.

Анализаторите не очакват големи промени в политиката при управлението на Давутоглу. Нова конституция и напредване по кюрдския мирен процес са сред предварително обявените му приоритети. Икономическият растеж обаче, който бе в основата на успеха на управляващата партия повече от десетилетие, се забавя. Така че успехът на Давутоглу ще зависи до голяма степен от ролята, която ще играе - на първа или втора цигулка. (24часа)