Турският премиер Ердоган напусна преди дни скандално икономическия фoрум в Давос заради сдърпването си с израелския президент. Дали избухването на Ердоган не сигнализира отдръпването на Турция от Запада, пита в свой коментар радио "Дойче веле".

Човек не е длъжен, разбира се, да одобрява действията на Израел в Ивицата Газа. Но думите на Ердоган надхвърлиха всякаква мярка. Който окачествява израелската самозащита като "изтребление", проклина Израел, поставя под въпрос членството на страната в ООН и изважда старото антисемитско клише, според което евреите манипулирали медиите, то той се самоизключва от западната ценностна общност.

Може би един ден бягството на Ердоган от Давос ще бъде изтълкувано като символичен акт, сходен на агресивната реч на Путин в Мюнхен преди две години - като израз на промяната в световната политика. В Мюнхен Путин заяви категорично великодържавните амбиции на Русия и формулира възраждането на старата конкуренция спрямо Запада.

В Давос завърши може би дългият път на Турция към Запада, прокаран навремето от Ататюрк.

Дълго време парадоксът на турската политика се състоеше в това, че тъкмо една, макар и умерена, ислямистка партия либерализира страната и прие исканите от ЕС демократични реформи. Затова партията на Ердоган бе сочена като пример за ислямистко движение, което е в състояние да се развие като един вид Християндемократически съюз - една консервативна, демократична партия с религиозни корени. Сега обаче Ердоган показа, че се чувства явно по-близо до Хамас, отколкото до Запада.

През седемте години откакто се управлява от партията на Ердоган, Турция стана по-ислямистка и по-ориенталска. Редица допитвания показват, че турците се откъсват от Запада. Няма друга страна-член на НАТО, в която отношението към НАТО и към САЩ да е така отрицателно. Изпари се и ентусиазмът по Европа. Отдръпването от Запада върви ръка за ръка със сближаването с авторитарните режими в Иран и Русия.

Значението на Турция за Европа винаги се е свеждало до нейната двойна функция - като мюсюлманска страна в Запада и като западна страна в ислямския свят. Ако сега Ердоган насажда антизападни настроения и се изстъпва като по-голям враг на Израел, отколкото са арабски страни като Египет и Саудитска Арабия, той проиграва ролята си на посредник между Ориента и Запада.

Под управлението на Ердоган Турция губи това, което я отличаваше като специален случай, а по този начин губи и стойността си за Запада. /News.bg