През следващите седмици турският президент Реджеп Ердоган ще трябва да вземе много сериозни решения, свързани със САЩ, Сирия и ЕС, пише Дейвид Гарднър в сайта на „Файненшъл Таймс“.

Авторът, цитиран от турскоезичната редакция на Би Би Си и редица турски медии, коментира последните събития в икономиката и външната политика на Турция, както и необходимите реакции от страна на Анкара спрямо заплахите от САЩ, и исканията на Русия. Според него в рамките на няколко седмици Турция трябва да реши къде се намира в геополитическото пространство, а това ще й помогне да реши и икономическата си стабилност и сигурността в контекста на реалните заплахи.

От началото на годината турската лира изгуби с 40% стойността си спрямо щатския долар, валутният курс доведе до увеличаване на външния дълг на компаниите и засега кризата се фокусира в това.

САЩ са гневни заради сближаването на НАТО-вска Турция с Русия и арестувания с обвинение за тероризъм пастор Андрю Брънсън, и предприеха наказателни стъпки срещу турски министри и вноса от страната, като се готвят да разширят санкциите в най-уязвимия за икономиката й период. Засилват се и спекулациите около съдбата на Брънсън, който на 12 октомври ще се изправи пред съда. Миналата година президентът Ердоган обвърза ареста на пастора с искането на Анкара Фетхуллах Гюлен /ислямският проповедник в изгнание в Пенсилвания, обвинен за организатор на опита за преврат от 15 юли 2016 г./ да бъде екстрадиран в Турция. Предприетото „прочистване“ сред опозицията след проваления преврат Ердоган аргументира с независимостта на турската съдебна система, но това бе възприето като сериозно от много малко хора. Мнозина смятат, че пастор Брънсън ще бъде връчен на американския президент Доналд Тръмп като дар в името на мира. В началото на седмицата в речта си пред парламента Ердоган посочи, че е отишъл в САЩ заради делото срещу Брънсън и американската подкрепа за кюрдските бунтовници в Сирия. И докато преди ветровете духаха в полза на Ердоган и той провеждаше хладнокръвна дипломация, сега, съдейки по духа му, ситуацията е различна.

Гневът на Вашингтон е по-силен от този на Турция. Съюзниците на Ердоган говорят за съюз против Тръмп – с Русия, Китай и дори ЕС. Но междувременно новият най-добър приятел на Ердоган на световната сцена е руският президент Владимир Путин, който притежава голям потенциал за неразбирателство и конфликти. Гражданската война в Сирия продължава 7 години, Анкара и Москва се включиха в нея като противници и докато Русия подкрепя режима на Башар Асад, с въздушните удари Турция се изтегли към нейната орбита.

На този етап Москва спря подкрепата си за силите на Асад в Идлиб. Но Русия настоява Анкара да се разграничи от подкрепата си за „овцете“ и „джихадистките кози“. Миналия месец в Сочи Ердоган и Путин се споразумяха за сформиране на зона, свободна от оръжия, в Идлиб. Очаква се до 15 октомври Турция да изведе от района около 20 000 джихадисти, свързани с Ал Кайда, но това не изглежда вероятно. Гарднър прогнозира, че клането, което ще възникне в Идлиб, ще превърне Турция в обект на нападения, както през 2015-2016 г. Той припомня и визитата на Ердоган в Германия от миналата седмица, който иска да възобнови отношенията си с ЕС. Ердоган търси сериозни инвестиции от Европа и по-големи помощи за 3,5 млн. сирийски бежанци в страната му.

Но когато Ердоган жонглира с геополитическите и икономическите топки, властта, управлявана еднолично, трепери. Той държи абсолютната власт в ръцете си и премахна всички, които знаят как се използват лостовете й – либералните и светските хора в предишните правителства, основателите на собствената му партия, десетките хиляди гюленисти и висшите ешелони на публичния сектор.

Гарднър завършва публикацията си с цитат на анонимен източник от управляващата Партия на справедливостта и развитието: „Турция е на ръба на няколко много важни решения. Сред тях е и въпросът дали ще продължаваме с тази система или системата ще се модифицира. Хората в Турция трябва отново да бъдат заедно, иначе няма да се справим с това разединение“. /БГНЕС