На 10 август турците ще отидат до избирателните секции, за да изберат нов президент за първи път в историята на страната благодарение на промяната на Конституцията от 2010 г.

Реджеп Тайип Ердоган, дългогодишен министър-председател на Турция и лидер на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), се съревновава за президентското място заедно с Екемледин Ихсаноглу, издигнат от опозиционната Народно-републиканска партия (НРП) и Партията националистко движение (ПНД), и със Селахатин Демирташ от Народната демократична партия (НДП).

На местните избори на 30 март блокът НРП – ПНД и ПСР получиха еднакъв процент от гласовете, 43%. Това означава, че две големи групи гласоподаватели могат да решат изборите следващия месец. Едната група са кюрдите в Турция, чиято Партия на мира и демокрацията (ПМД) получи 6,5% на изборите през март. Другата голяма група гласоподаватели са турците в чужбина. Те ще имат право да гласуват извън Турция за първи път след промяната на избирателната система през 2012 г.

Според турското външно министерство почти 5 милиона турци живеят в чужбина, от тях 4 милиона са в Западна Европа. Данните на правителствената агенция за турците в чужбина и свързаните с тях общности показват, че 2,5 милиона турци живеят в Германия, 540 000 са във Франция, 384 000 – в Холандия, 160 000 – в Белгия и 112 000 живеят в Австрия. Половината от турците в чужбина живеят в Германия, където около 1,4 милиона души имат право да дадат гласа си в президентските избори. Германия на практика е четвъртата най-голям избирателен район след Истанбул, Анкара и Измир. За сравнение, в САЩ са регистрирани 87 000 гласоподаватели.

Преди турците, живеещи в чужбина, можеха да гласуват само ако се завърнат в родината за изборите. Това изискване беше пречка. На парламентарните избори през 2011 г., например, само 5% от всички 2 милиона турци, регистрирани в чужбина, са гласували. Сега с промените в закона за изборите 2,8 млн. турски граждани ще могат да гласуват, въпреки че са в чужбина. Това се равнява на 5% от общия брой на регистрираните гласоподаватели, които наброяват 56 милиона до 24 юни.

За тези избори избирателни урни ще има в държавите, където живеят повече от 500 турци, сред които 103 дипломатически мисии в 54 държави. Урни ще има и на 44 турски гранични пункта за хората, които пътуват по време на изборите. В чужбина се очаква голяма избирателна активност. Предвид близките резултати на ПСР и на блока НРП – ПНД, турците в чужбина може да решат изхода.

Ако нито един от кандидатите не получи повече от 50% на първия тур, ще се проведе втори тур на 24 август между двамата с най-много гласове. В чужбина срокът за гласуване е 31 юли – 3 август за първия тур и 17 – 20 август за втория тур. Тези по-ранни дати ще позволят транспортирането на бюлетините до Турция, където ще бъдат преброени в деня на изборите заедно с бюлетините от страната. По този начин ще се избегне забавяне в изготвянето на крайните резултати.

Турците, които живеят в чужбина, са по-консервативни в сравнение със сънародниците си в родината. Според изследването "Турците в Германия" от 2012 г., проведено от германските социологически компании Info и Liljeberg, 37% от анкетираните с турски корени отговарят, че имат силни религиозни вярвания. За сравнение само 165 от анкетираните в Турция дават същия отговор през 2009 г. 49,5% от турците в Турция са гласували за Ердоган на изборите през 2011 г., а 61,5% от избирателите в чужбина също са гласували за Ердоган. Посещенията на премиера в Германия, Австрия и Франция през последните два месеца на практика са част от предизборната му кампания. Най-известните турски организации в Европа са религиозни по съществото си, тъй като много турци в чужбина смятат исляма за важен елемент от турската им идентичност. Една от тези организации, Islamic Community National Outlook (IGMG) има 514 джамии в Европа, 323 от които са в Германия. Организацията е основана през 1995 г. като обединяваща организация за движението Milli Gorus, което е идеологическият инкубатор на ислямистките фракции в Турция от 60-те години.

В Германия IGMG е под стриктното наблюдение на Федералната служба за защита на Конституцията. Това е германска разузнавателна агенция, създадена след Втората световна война за защита на държавата от антидемократични движения. В доклад от 2002 г. агенцията описва IGMG като "заплаха за германската демокрация". През 2003 г. новоизбраното в Турция правителство на ПСР дава инструкции на дипломатическите си мисии в чужбина да включат IGMG и други организации на Milli Gorus във "всички събития и фестивали, организирани от посолствата и консулствата".

Съюзът на европейските турски демократи (СЕТД), основан през 2004 г., е по-пряка организация, подчинена на ПСР, която лобира за партията в Европа. Съюзът има 64 клона в Германия и 13 в останалата част на континента. Министрите и съветниците от ПСР често посещават тези клонове и провеждат срещи там. СЕТД също така организира срещи с участието на Ердоган или в негово име, включително и митингите в Кьолн през 2008 г. и в Дюселсдорф през 2011 г., миналогодишната демонстрация "Уважение за демокрацията" в подкрепа на Ердоган след протестите за парка Гези в Турция и няколко събития миналата година в Берлин, Кьолн и Лион.

Кюрдските гласове в Европа и Турция също могат да увеличат шансовете на Ердоган да спечели изборите за президент. Има повече етнически турци сред европейското турско общество, отколкото в турското население в Турция. Според изследване на истанбулската социологическа агенция KONDA от 2013 г. кюрдите в Турция са 17,7%. Според Кюрдския институт в Париж, около 1,3 милиона турци живеят в Западна Европа. Само в Германия те са около 800 000, което се равнява на 25 – 30% от населението на страната с турски произход.

Кюрдската националистическа Партия на мира и демокрацията (ПМД) е издигнала собствен кандидат за президент. Това е Селахатин Демирташ. ПМД обаче е малка партия и дори и да има втори тур на изборите, надпреварата ще бъде между Ердоган и Ихсаноглу, а Демирташ ще отпадне. Ердоган трябва да си осигури солидна подкрепа от кюрдите, за да спечели техните гласове при евентуален балотаж като демонстрира по-отстъпчиво поведение към кюрдския национализъм. Провокиран от заздравените връзки с иракските кюрди, той започна преговори с Кюрдската работническа партия, въпреки нейното минало със статут на терористична групировка и нейната продължителна и кървава борба срещу правителството. На 26 юни Ердоган обяви нов пакет реформи по кюрдския въпрос, с което се формализираха преговорите с ПКК. Ако тези преговори завършат успешно, Ердоган обеща амнистия за хиляди бойци на ПКК.

Правителството на ПСР също така обеща на кюрдите още права за езика им, което отдавна е смятано за заплаха за турския национализъм. Сега Анкара финансира използването на кюрдския език в университети и общинските власти в Югоизточна Турция, където има предимно кюрдско население.

Стратегията на Ердоган за изборите предвижда силна подкрепа сред европейските турци на първия тур и подкрепа от кюрдите в случай на балотаж. Заедно турците в Европа и кюдите могат да помогнат на Ердоган да спечели 50% от гласовете, необходими, за да спечели президентския пост.

Кюрдската част от стратегията му обаче може да крие и редица капани. До скоро Ердоган не възприемаше кюрдския национализъм, така че той може да се отметне от обещанията си към кюрдите, след като гарантира победата си следващия месец и победата на партията му на парламентарните избори догодина. От своя страна много про-ПКК кюрди не харесват Ердоган. Всяка политическа сделка между него и тези кюрди може лесно да бъде подкопана. Един риск в това отношение е неблагоприятният състав на ръководството на ПКК, което бе променено миналата година.

Засега кюрдската подкрепа може да бъде много полезна за президентските амбиции на Ердоган и за плановете на ПСР за парламентарните избори през 2015 г. Ако партията победи догодина, може да отвори пътя за по-нататъшни промени в Конституцията, които да заменят парламентарната система в Турция с президентска начело с Ердоган. /БГНЕС

………………

Текстът е публикуван в сайта на Вашингтонския институт за близкоизточни политики. Негов автор е Сонер Чагаптай, политолог, историк, специалист по отношенията между САЩ и Турция. /БГНЕС