Доналд Тръмп заяви, че „винаги" е вярвал, че Лий Харви Осуалд е убил бившия президент Джон Кенеди в Далас, но предполага, че стрелецът може да е имал помощ.

Президентът направи тези предположения в интервю с основателя на американската медия Outkick Клей Травис в събота, след като Травис попита върховния главнокомандващ дали смята, че Осуалд е убил Кенеди.

"Винаги съм смятал така, но въпросът е дали някой му е помогнал", каза Тръмп.

Министерството на правосъдието на САЩ отдавна твърди, че 24-годишният Осуалд е действал сам, когато е открил огън по президентския кортеж на 22 ноември 1963 г. от шестия етаж на Тексаското училищно книгохранилище.

Но Осуалд отрича тези твърдения, като е известен с изявлението си пред полицията, че е „просто една пионка". Убиецът на Кенеди е застрелян на 24 ноември 1963 г., а до ден днешен много американци вярват, че смъртта на президента е резултат от заговор.

Има дори спекулации, че Осуалд е подпомаган от американското правителство, мафията, ЦРУ, кубинското правителство и дори КГБ.

След десетилетия на спекулации Тръмп нареди на федералното правителство да публикува повече от 2000 страници документи, свързани с убийството на Кенеди.

Във вторник бяха публикувани свръхсекретни файлове, включващи доклади на пишеща машина и ръкописни бележки от десетилетия - включително подробности от високопоставен агент на ЦРУ, който твърди, че отговорността е на „дълбоката държава" и че тайните служби са били предупредени, че Кенеди ще бъде убит през август.

Експертите предупредиха, че не очакват публикуването на документите да промени дългогодишното разбиране за случилото се.

Самият Тръмп също отбеляза в интервюто си за Outkick, че „документите се оказаха малко невзрачни".

"Не мисля, че има някакви толкова разтърсващи разкрития. Обществото може да направи собствена преценка за скандалния убиец", добави президентът.

Но по-любопитните вече откриха някои интригуващи подробности сред документите. Един от тях е меморандум, публикуван върху откъс от лявото политическо списание "Рампартс" от юни 1967 г. В него се споменава информаторът на ЦРУ и бивш капитан от американската армия Джон Гарет Ъндърхил-младши.

"На следващия ден след убийството Ъндърхил напусна Вашингтон набързо. Късно вечерта той се появи в дома на свой приятел в Ню Джърси и беше много развълнуван", започва откъсът.

„Малка клика в ЦРУ е отговорна за убийството, доверява той, и вероятно ще трябва да напусне страната, защото се страхува за живота си. По-малко от шест месеца по-късно Ъндърхил е намерен застрелян в апартамента си във Вашингтон. Съдебният лекар смята, че става дума за самоубийство", продължава пасажът.

Отбелязва се, че той е бил в „близки отношения с редица високопоставени служители на ЦРУ".

Откъсът беше споделен многократно от консерваторите в социалните мрежи във вторник вечерта. Други обаче го отхвърлиха, като посочиха, че откъсът от списанието е бил публично достъпен и обсъждан от десетилетия.

Друг документ, който обиколи света във вторник вечерта, се фокусира върху Осуалд.

На един ред в документа се посочваше, че КГБ е наблюдавало внимателно Осуалд, докато е бил в СССР. Но досиетата сочат, че Осуалд е бил слаб стрелец, когато се е упражнявал по стрелба в СССР.

Друга публикувана подробност е писмо, изпратено от човек на име Сергей Черногог през 1978 г. до британското посолство.

Той твърди, че е бил задържан в Лондон на 18 юли 1963 г. и разпитан от властите.

Черногог казва, че им е разказал за Лий Харви Осуалд, като е заявил, че той планира да убие президента.

Той добави, че е предупредил американския вицеконсул Том Блекшир за плановете на Осуалд, който се опитал да дезертира в Русия.

Един журналист твърди, че новопубликуваните файлове доказват, че така наречената „дълбока държава" е реална.

Глен Грийнуолд обръща внимание на предупреждение за операциите на ЦРУ, отправено от главния съветник на президента Кенеди през 1961 г., което фигурира в новопубликуваното досие.

В бележка от 15 страници Артър Шлезинджър призовава разузнавателната агенция да бъде разпусната, наричайки я „държава в държавата".

„Никой не знае колко потенциални проблеми за външната политика на САЩ и колко потенциални търкания с приятелски държави се създават в момента от тайната разузнавателна операция на ЦРУ", пише известният журналист.

След това той твърди, че „главният съветник на Джей Еф Кей - година след предупреждението на Айзенхауер от 1960 г. - е предупредил, че ЦРУ се е превърнало в „държава в държавата".

Терминът „дълбока държава" се отнася до идеята, че съществува сенчеста група от влиятелни хора, обикновено внедрени в официални агенции, които манипулират правителствената политика.

Той се прокарва от хора като президента Тръмп, който по-рано изложи план от 10 стъпки за „разрушаване на дълбоката държава".

Въпреки това в досиетата на Кенеди липсва важна информация, твърдят експерти.

Стенограмата от първия разговор между президента Линдън Джонсън и директора на ЦРУ Джон Маккон след убийството през 1963 г. все още не е публикувана, казва авторът Джеймс Джонстън пред USA Today.

Според него документът би могъл да даде отговори на въпросите за евентуално участие на Куба в убийството на Кенеди, тъй като президентът се е прочул с опита си да използва ЦРУ, за да убие комунистическия диктатор Фидел Кастро.

Маккоун и преди е бил обвиняван, че е укривал „подстрекателска" информация от Комисията "Уорън", която разследва убийството, както съобщава Politico.

Чувствителната информация е свързана със съществуването на заговори за убийството на Кастро, което поставя ЦРУ „в сговор с мафията".

Без тази информация Комисията „Уорън", която в крайна сметка обяви, че Осуалд е действал сам при убийството, така и не разгледа въпроса дали стрелецът е имал съучастници в Куба или другаде, които са искали смъртта на президента.

Джеферсън Морли, вицепрезидент на фондация „Мери Ферел", която съхранява досиета, свързани с убийството, също заяви, че документите, публикувани във вторник, не включват две трети от обещаните досиета, нито някое от наскоро откритите досиета на ФБР или 500 документа на Службата за вътрешни приходи.

Все пак в изявлението си в "Екс" той заяви, че публикуването е „окуражаващо начало", като отбеляза, че голяма част от „необузданото прекомерно класифициране на тривиална информация" е премахнато от документите.

По-голямата част от колекцията на Националния архив от над 6 млн. страници документи, снимки, филми, звукозаписи и артефакти, свързани с убийството, са публикувани и преди.

Но тъй като някои документи липсват, работната група по убийството, назначена от Тръмп, сега е изправена пред призиви да разследва мистериозната смърт на известния журналист, който беше на път да очертае официалната линия за смъртта на президента Джон Кенеди

В публикуваните файлове не се споменава нищо за разследващата журналистка Дороти Килгълън, за нейния изключителен репортаж и двугодишно разследване на стрелбата, нито за нейната внезапна смърт през 1965 г.

Изглежда не се споменава и Карлос Марсело - мафиотският бос, за когото тя смята, че е замислил убийството, а след това е организирал убийството на убиеца Лий Харви Осуалд от ръцете на собственика на нощен клуб Джак Руби.

Липсва и скривалището с доказателства и бележки, които Килгълън е събрала за убийството на президента - досие, което мистериозно изчезва безследно в нощта на очевидното ѝ самоубийство.

Беше разочароващо, но не и изненадващо - разказва пред "Дейли мейл" адвокатът и автор Марк Шоу, който разследва смъртта на Килгълън в продължение на 15 години.

Сега той настоява работната група за разсекретяване и прозрачност към Камарата на представителите да използва линията на разследване на Килгълън като трамплин, за да стигне най-накрая до истината както за убийството на Кенеди, както и за собствената ѝ смърт две години по-късно.

Една от надеждите ми е, че чрез разкриването на несправедливостта, извършена спрямо Килгълън, може да се стигне до ново, независимо разследване на смъртта ѝ, което да се основава на убедителни доказателства, че тя е била убита - пише той в писмо, .

„Изглежда сигурно, че ако беше проведено задълбочено и независимо разследване на убийствата на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 г., на смъртта на Робърт Ф. Кенеди пет години по-късно и на отравянето на известната журналистка и медийна икона Дороти Килгълън, ходът на историята щеше да се промени завинаги".