Американският президент Доналд Тръмп обяви състава на ''Съвета за мир'', който ще е част от предходното управление на Ивицата Газа. Той направи това на Световния икономически форум в Давос в четвъртък, предава Sky News.

Церемонията по откриването на инициативата се провежда в кулоарите на форума, където се очаква поканените лидери да подпишат учредителния устав на съвета.

Там е и българският министър-председател в оставка, Росен Желязков, като част от българската делегация, изпратена на Световния икономически форум в Давос. В състава на делегацията участва и министърът на външните работи Георг Георгиев.

Страните, представени на сцената в Давос, бяха предимно от Близкия изток и Южна Америка, като сред присъстващите лидери бяха представители на Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Аржентина и Парагвай.

"Съветът за мир“ първоначално е замислен като тесен формат за наблюдение на прекратяването на огъня и следвоенното управление на Газа. Впоследствие обаче Тръмп разшири мандата му, заявявайки, че органът ще се занимава и с други международни конфликти. Самият президент многократно е заявявал, че новата структура е способна да съперничи на Организацията на обединените нации, която той редовно критикува за нейната неефективност.

Според служители на Белия дом поканите за участие са отправени до приблизително 60 държави и приблизително 35 от тях вече са се съгласили. Тръмп ще председателства съвета и ще представлява Съединените щати. Американските и международните медии съобщават, че според проекта за устав се очаква президентът на САЩ да служи като председател доживот, включително след края на президентския си мандат.

Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Турция, Египет, Йордания, Индонезия, Пакистан и Катар обявиха желанието си да се присъединят към съвета. Други страни, които потвърдиха участието си, включват Аржентина, Армения, Азербайджан, Бахрейн, Беларус, Унгария, Казахстан, Кувейт, Косово, Узбекистан, Виетнам и Мароко. Израелският премиер Бенямин Нетаняху се съгласи да се присъедини към съвета, но не присъства на форума в Давос; Израел е представен на конференцията от президента Исак Херцог.

В същото време няколко водещи европейски държави отказаха да участват в инициативата на този етап. Франция, Обединеното кралство и Германия обявиха, че няма да се присъединят към съвета, докато Норвегия и Швеция заеха подобна позиция. Италия все още продължава консултациите. Канада, Украйна и Китай не са обявили официално решенията си.

Поканата на руския президент Владимир Путин предизвика особени противоречия. Тръмп обяви, че Путин се е съгласил да се присъедини към "Съвета за мир“, но Москва съобщи, че руското външно министерство продължава да проучва предложението и да се консултира с партньори. Тръмп твърди, че Русия е готова да плати такса от 1 милиард долара за постоянно членство, използвайки замразени активи, въпреки че руската страна не е потвърдила това.

В Европа поканата на Путин предизвика остри критики. Британският министър на вътрешните работи Ивет Купър заяви, че Лондон няма да подпише устава на съвета поради опасения относно участието на Русия в структура, предназначена да разглежда мирни въпроси. Украинският президент Володимир Зеленски също публично постави под въпрос възможността да седне на една маса с Путин и представители на Беларус.

Ватиканът потвърди също, че папата е получил покана да се присъедини към съвета, но окончателно решение все още не е взето. Държавният секретар на Светия престол отбеляза, че въпросът изисква допълнително време и обсъждане.