Американският президент отговори на обвиненията на аятолах Али Хаменей

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че "е време за Иран да се сдобие с нов лидер", след като управляващия аятолах Али Хаменей го нарече "престъпник" и го обвини за смъртта на хиляди иранци по време на последната вълна от антиправителствени протести, пише "Уолстрийт Джърнъл".

Острият словесен сблъсък идва в момент, в който иранските власти демонстрират увереност, че са овладели ситуацията след мащабни репресии, при които, по оценки на правозащитни организации, са загинали хиляди хора. 

"Смятаме президента на САЩ за виновен за жертвите, щетите и обидите, нанесени на иранската нация", написа Хаменей в социалната мрежа X, ескалирайки реториката в момент, когато Вашингтон временно бе отстъпил от идеята за пряка военна намеса, без обаче да я изключва напълно.

В отговор Тръмп определи иранския върховен лидер като "болен човек", който е "унищожил страната и е убил хиляди". В интервю за Politico американският президент заяви, че Иран се нуждае от ново ръководство.

По-рано Тръмп публично насърчаваше протестиращите и нееднократно предупреждаваше, че САЩ могат да се намесят, ако иранските власти започнат масови убийства. В края на седмицата обаче той се въздържа от военен удар.

По данни на източници, цитирани от The Wall Street Journal, съветници са го предупредили, че САЩ нямат достатъчно сили в региона, за да нанесат решителен удар и едновременно с това да се справят с евентуален ирански ответен удар.

Тръмп заяви още, че е решил да не предприема атака, след като Иран отменил планирани над 800 екзекуции - твърдение, за което не посочи източник. "С голямо уважение приемам факта, че всички планирани обесвания бяха отменени", написа той в социалните мрежи.

Иранските власти реагираха остро. Прокурорът на Техеран Али Салехи заяви, че страната няма да се поддаде на външен натиск. "Тръмп винаги говори много безсмислици. Нашият подход е твърд, възпиращ и бърз", каза той.

В същото време САЩ продължават да засилват военното си присъствие в региона, изпращайки самолетоносачна ударна група, допълнителни изтребители и системи за противоракетна отбрана. Регионални източници не изключват възможността от военен сблъсък.

Иран преживя най-мащабните антиправителствени протести от 1979 г. насам. Под прикритието на строг интернет блокаж властите предприеха брутални мерки. По данни на базираната в САЩ организация Human Rights Activists in Iran, над 3000 души са загинали, а повече от 22 000 са арестувани. В последните дни протестите значително са намалели - в петък е регистрирана само една демонстрация в цялата страна.

"Изглежда, че засега правителството успя да изтласка хората от улиците чрез страх, насилие и сплашване", коментира Санам Вакил от британския мозъчен тръст Chatham House.

Иранското правителство обяви, че ще възстановява комуникациите поетапно - първо SMS услугите, след това вътрешните мрежи и накрая международния интернет. Данните на NetBlocks обаче показват, че реалното подобрение в свързаността остава минимално и нестабилно. Освен това съществуват твърдения, че Иран се готви за трайно отрязване от световната мрежа.

Анализатори предупреждават, че макар настоящата вълна от протести да изглежда потушена, напрежението в страната остава високо. "Тази фаза приключва, но следващата вероятно е въпрос на време - и може да бъде по-насилствена", смята Дани Цитринович от Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив.

Според него основните проблеми - икономическата криза, недостигът на средства и храни - остават нерешени и продължават да подхранват общественото недоволство.

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей е най-дълго управлявалият лидер в Близкия изток. Той е изправен пред екзистенциален избор, ако иска да запази властта си и теократичната система, която управлява страната вече близо 50 години. Въпреки че в продължение на десетилетия той успяваше да устои както на силен външен натиск, така и на многобройни вътрешни бунтове, последната вълна от протести значително стеснява пространството му за политически маневри, пише "Файненшъл Таймс".

Дори ако силите за сигурност успеят временно да потушат сегашното недоволство, анализатори предупреждават, че без сериозни компромиси режимът се изправя пред неизбежни нови национални протести и реална опасност от смяна на властта - било чрез вътрешен натиск, било чрез външна намеса. "Това е като пружина, която се затяга все повече с всяко ново събитие", коментира Норман Рул, бивш високопоставен служител на американското разузнаване.

Протестите, избухнали в края на декември, са сред най-сериозните заплахи за Ислямската република от създаването ѝ. Макар бруталните репресии, при които по данни на правозащитни организации са загинали хиляди, да са наложили временна тишина по улиците, експертите са единодушни, че общественото недоволство неизбежно ще се възобнови.

В основата на гнева стои икономическата криза - резултат от дългогодишни международни санкции, насочени срещу ядрената програма на Иран. Облекчаване на санкциите е възможно само при компромис, най-вече по въпроса за обогатяването на уран. Хаменей от години настоява, че Иран има право на ядрена програма за мирни цели, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп изисква пълен отказ от обогатяване.

Според анализатори, за да стабилизира страната, иранското ръководство ще трябва да направи отстъпки не само по ядрената програма, но и по ракетните си разработки и ролята на външното крило на Революционната гвардия.

Последната обаче има голяма икономическа и политическа власт, от която едва ли би искала да отстъпи.

Днешната дилема напомня на съдбоносното решение, пред което е бил изправен и основателят на Ислямската република аятолах Рухолах Хомейни през 1988 г., когато той прие унизително примирие с Ирак след 8 години война. Този компромис позволи на режима да оцелее и доведе до период на икономическо възстановяване през 90-те години.

Оттогава обаче Иран преживя поредица от масови протести - студентските бунтове през 1999 г., Зеленото движение през 2009 г. и редовни вълни на недоволство през последното десетилетие. Всеки път властите реагираха с бързо и смъртоносно насилие.

Икономическата ситуация допълнително изостря кризата. Иран е задушен от инфлация, срив на националната валута, енергийни и водни кризи. Опитите за реформи - като премахването на субсидирани валутни курсове или символични социални помощи - само засилиха общественото недоволство. Дори президентът Масуд Пезешкиан публично призна безсилието си, заявявайки пред студенти: "Не мога да направя нищо".

На фона на вътрешните проблеми Иран понесе и сериозни външнополитически удари. След атаката на "Хамас" срещу Израел през октомври 2023 г. последваха военни действия, при които Израел удари ирански обекти за първи път директно, а САЩ нанесоха удари по ключови ядрени съоръжения. Падането на режима на Башар Асад в Сирия през 2024 г. допълнително отслаби позициите на Техеран.

Всичко това разруши дългогодишното убеждение сред иранците, че режимът и неговите съюзници са гаранция срещу външна интервенция.

Хаменей, който навършва 87 години, остава ключов символ на системата. Но анализатори смятат, че въпреки религиозния му статут, той става все по-политически уязвим. Революционната гвардия вече е най-мощната сила в страната, а елитите подготвят сценарии за бъдещето след него.

"Системата е счупена", предупреждава Алекс Ватанка от Middle East Institute. "Алтернативата на голяма промяна на върха е масово насилие, възможна гражданска война и дори разпад на Иран."