The Times: НАТО умува над нови правила за свалянето на руски самолети

ЕС и Свят 29.09.2025 19:09 Снимка: ДНЕС+

The Times: НАТО умува над нови правила за свалянето на руски самолети

НАТО е готова да обмисли затягане на правилата за ангажиране на източния си фланг, за да улесни свалянето на нарушаващи въздушното пространство руски самолети, заяви един от най-висшите командири на алианса, пише The Times, цитиран от "труд".

През последните седмици дронове и изтребители нарушиха въздушното пространство на Полша, Румъния и Естония, а летища и военни бази в други страни бяха многократно нарушени от подозрителна дейност на дронове, се оплакаха изброените държави.

През уикенда имаше още подозрения за наблюдения на дронове около въздушната база Каруп в Дания, летище Вилнюс в Литва, военноморската база Карлскрона в Швеция и въздушната база Орланд в Норвегия, важен център за логистиката на НАТО.

В отговор НАТО заяви, че засилва бдителността си около Балтийско море с фрегата за противовъздушна отбрана и редица неуточнени системи за наблюдение и разузнаване.

Някои от държавите на предната линия на алианса сега призовават НАТО да предприеме по-решителни мерки и да понижи прага за употреба на сила срещу въздушни нарушения.

Президентът на Латвия Ринкевичс заяви, че е дошло времето мисията на алианса за „въздушно полицейско наблюдение“ в балтийските държави, която се основава на ротационно разполагане на изтребители в местни въздушни бази, да бъде превърната в пълномащабна „въздушна отбрана“.

„В момента разчитаме само на мисията за въздушно полицейско наблюдение“, заяви Ринкевичс пред естонската телевизия ERR.  „Нуждаем се от промяна в подхода от въздушно полицейско наблюдение към действителна мисия за въздушна отбрана.“

Ясно е, че тази промяна ще доведе не само до разполагането на повече системи за въздушна отбрана на НАТО в региона, но и до използването на по-агресивни правила за ангажиране. В момента ескадрилите за въздушно полицейско наблюдение имат за основна задача да ескортират нахлуващите руски военни самолети извън въздушното пространство на съюзниците, освен ако не се счита, че те представляват недвусмислена военна заплаха.

Адмирал Джузепе Каво Драгоне, италианският председател на военния комитет на НАТО, заяви, че преминаването от въздушно полицейско наблюдение към въздушна отбрана е „вариант“ за алианса, но е твърде рано да се вземе решение.

„Като се има предвид, че тези нарушения са доста скорошни събития, всички те все още са в процес на разследване и, разбира се, все още се нуждаем от основен момент, а именно приписването на отговорността, бих казал, че все още е прекалено рано“, заяви Драгоне след заседанието на комитета в Рига. „Противовъздушната отбрана може да бъде вариант, в зависимост от крайната оценка на това, което се разследва в момента. Бих казал, че това може да бъде един от вариантите, но не и единственият вариант.“

Няколко членове на НАТО имат сериозни резерви относно това, което считат за риск от преувеличена реакция на провокациите на Русия, но през последната седмица алиансът засили позицията си спрямо Кремъл.

След като президентът Тръмп насърчи съюзниците да свалят нарушаващи въздушното пространство самолети, Марк Рюте, генералният секретар на алианса, заяви, че е съгласен, че това би било подходяща реакция, „ако е необходимо“.

Дипломати от Великобритания, Франция и Германия са се срещнали с руски представители в Москва и са дали ясно да се разбере, че тези изказвания не са празна реторика. Има и признаци, че някои от последните нарушения на въздушното пространство на НАТО може да са били по-сериозни, отколкото първоначално се признаваше.

Висш военен представител заяви, че когато около двадесет руски дрона навлязоха в Полша на 10 септември, в едно от най-сериозните нахлувания на територията на алианса от десетилетия, няколко от тях се бяха насочили към военновъздушната база Ласк близо до Лодз, където САЩ са разположили четири самолета F-35.

Висшият офицер предположи, че ако някои от дроните не бяха свалени, Русия щеше да използва последващите военни учения „Запад“ в Беларус, за да заплаши източния фланг.

Трите руски самолета МиГ-31, които на 19 септември навлязоха във въздушното пространство на Естония, може би са проникнали по-дълбоко, отколкото се смяташе досега.

Естония заяви, че самолетите са летяли не повече от шест мили във вътрешността на нейната територия, като са се движили по границата на около 60 мили, преди да бъдат прогонени от базирани в страната италиански F-35 след 12 минути.

Подполковник Гаетано Фарина, командир на въздушната полиция на НАТО, обаче заяви пред военния информационен канал Defense One, че MiG-31 са били пресечени над сушата и че изглежда са се насочвали към столицата Талин. Европейски дипломат даде подобно обяснение за нахлуването пред вестник The Times.

Джон Хили, министърът на отбраната на Великобритания, заяви в неделя пред Telegraph, че британски дронове ще бъдат разположени на източния фланг на НАТО, за да създадат „стена от дронове“, която да защити алианса от потенциални руски атаки.

Програмата, наречена „Проект Октопус“, ще включва масово производство на дронове във Великобритания, като се използват „модерни производствени техники, с които разполагаме в тази страна, а те не“, каза Хили, и „доставянето на хиляди от тях, за да помогнем на Украйна да се защити“.

Повторните наблюдения на дронове над датски летища и военни съоръжения през изминалата седмица все още не са официално приписани на Русия, въпреки че датските власти заявиха, че според тях отговорност носи държавен субект с високи възможности.

В неделя Дания заяви, че ще забрани всички полети на граждански дронове през следващата седмица, тъй като Копенхаген се готви да бъде домакин на срещата на лидерите на Европейския съюз в сряда, последвана от среща на Европейската политическа общност в четвъртък.

Датският министър на транспорта Томас Даниелсен заяви, че мярката е необходима за гарантиране на сигурността. „По този начин премахваме риска вражеските дрони да бъдат объркани с законни дрони и обратното“, каза той.

Германия също обяви, че ще изпрати войски, оборудвани с технология за борба с дроните, за да помогнат за защитата на срещите на върха.

Фрегатата „Хамбург“, германски кораб за противовъздушна отбрана, който преди две седмици беше „прелетян“ от ниско летящи руски разузнавателни самолети над Балтийско море, също беше разположена в Копенхаген.

В ранните часове на неделя Полша отново затвори въздушното си пространство и изстреля прехващачи по време на мащабна руска атака с дронове и ракети срещу украински градове, но Варшава заяви, че не е имало по-нататъшни нарушения на полското въздушно пространство.

Полша е разположила около 7000 войници по източната си граница с Беларус, която беше напълно затворена по време на ученията „Запад“, преди няколко гранични пункта да бъдат отворени отново в четвъртък.

Държавите от първата линия на НАТО сега работят с ЕС за изграждането на „стена срещу дронове“ по външните граници на Полша и трите балтийски държави.

Плановете предвиждат различни нива на радарни и други системи за откриване, като акустични сензори, свързани с оръжия за противовъздушна отбрана, вариращи от картечници до високоенергийни лазери и ракети „Патриот“.

Андриус Кубилиус, комисар по отбраната на ЕС, заяви наскоро на събитие в родната си Литва, че очаква първите елементи на тази отбранителна линия да бъдат изградени в рамките на 12 месеца.

CHF CHF 1 2.09583
GBP GBP 1 2.23779
RON RON 10 3.85142
TRY TRY 100 4.03096
USD USD 1 1.67566