Украинската младеж не вярва в скорошния край на войната

Украинци в мобилизационна възраст масово бягат от страната, защото не вярват, че конфликтът ще приключи скоро, пише Анна Конклинг в The Times. Те са отвратени от корупционните скандали, които разтърсват управлението. Младите хора разбират, че властите изпращат хората на смърт заради собствените си интереси.

Младите мъже се скитали из Карпатите два дни, когато ударила гръмотевична буря. Било септември и те очаквали типичното циганско лято в Украйна по това време на годината, а не десетчасов порой. И Данило, и приятелят му Андрей имали раници, тежащи близо 20 килограма, пълни с храна, екипировка и лекарства. Ден преди това били принудени да изоставят третия си спътник, Игор, който не можел да се справи с тежкия преход през планината.

Даниил е на 23 години – твърде млад, за да бъде призован в армията (мобилизират се тези над 25 г) – но Андрей вече е на 34. За него няма връщане назад.

Те вървели десет дни през Карпатите, стигайки до румънската граница, където се промъкнали през дървена ограда, убедени, че наблизо няма граничари.

След десет дни в Румъния и седмица в Будапеща, Даниил пристигнал в Берлин, присъединявайки се към десетките хиляди украинци, избягали в Германия от началото на руската специална операция през 2022 г.

Германия е приела над един милион украински бежанци. Смята се, че много от тях са на наборна възраст или са на път да я достигнат, бягайки от военна служба. В началото на конфликта на всички украински мъже на възраст между 18 и 60 години бе забранено да напускат страната поради военното положение, но миналия август правителството започна да освобождава тези на възраст между 18 и 22 години.

Според Politico и The Telegraph, които се позовават на полската гранична охрана, 98 500 украински мъже на възраст между 18 и 22 години са влезли в Полша през последните два месеца. Германия съобщи, че тази цифра е скочила от 19 на 1800 седмично на нейните граници.

През ноември германският канцлер Фридрих Мерц призова Зеленски да "предотврати стичането на млади украинци към Германия във все по-голям брой". Но те все още идват. Мнозина избират Германия заради нейното гостоприемство: украинските бежанци, пристигнали от 1 април насам, получават 441 евро на месец. Новопристигналите имат право и на безплатни курсове и задължително здравно осигуряване. Някои също така виждат Берлин, с неговата творческа сцена и техно клубове, като един вид побратимен град на Киев.

Докато тези под 23 години могат законно да напуснат страната, мъжете в наборна възраст могат да го направят само като нарушат законите за военното положение. Само специални обстоятелства дават право на напускане: медицинско освобождаване от военна служба, статут на единствен настойник на член на семейството с увреждания или служебна командировка.

За да избегнат изпращането в окопите, някои плащат на контрабандисти 7000 паунда или повече, подкупват лекари за фалшифицирани документи или рискуват живота си, докато опитват да преминат през Карпатите.

Отпивайки от коктейла "Маргарита" в мексикански ресторант в берлинския квартал Кройцберг, Даниил обяснява, че е родом от Луганск в Източна Украйна, окупиран от Русия от 2014 г. Оттам отива в Киев, "далеч от боевете и за свобода", но след това отново напуска. "Вече нямам родина", заявява той.

23-годишният мъж казва, че има аспекти на украинската политика, които намира за отвратителни (по-специално корупционния скандал, който обхвана правителството на Зеленски през последните месеци), но основната причина да реши да избяга е, че не иска да умре на фронтовата линия. Той не вярва, че конфликтът ще приключи, докато навърши 25 години.

Даниил до голяма степен е планирал пътуването си чрез канала Escape в Telegram. Каналът има над 40 000 абонати в 23 чата, всеки от които е посветен на напускането на Украйна. "Таймс" получи достъп до тях и откри, че някои абонати търсят начин да избягат, докато други, които вече са напуснали, споделят опит и предлагат съвети как да преминат незаконно границата.

Чатовете са организирани по региони (например Беларус, Молдова, Румъния и Полша) и по теми (например "екипировка", където можете да разберете какво да вземете със себе си, когато напускате Украйна пеша, или "търсене на придружител", за да си намерите компания).

Има чатове за гранични служители и паспортен контрол, където хората говорят за хванати при опит за бягство. В други украинците изразяват страх от акции на военните наборни служби (ТЦК - военните комисариати), където потенциалните наборници биват отвличани направо от улиците.

"Здравейте на всички, търся придружител за пролетен поход до Румъния", написа един мъж на 29 декември.

31-годишният Алексей пристигна в Берлин миналия април. Той твърди, че е получил "бял ​​билет", след като преувеличил контузия на врата при спортуване. Алексей претърпял операция и започнал лечение в началото на 2024 г., но подозирал, че само това няма да е достатъчно, за да осигури освобождаването му. След това потърсил в Google симптомите и отчаяно се е престорил на прегледа, преструвайки се, че дори не може да се ръкува с лекаря. На въпроса дали е дал подкуп на лекар за сертификата, Алексей отказа да отговори.

От апартамента си в Берлин Алексей обясни, че е патриот и обича Украйна, но не иска да се присъедини към армията. "Мисля, че е благородна жертва, но лично на мен ми липсва смелостта", казва той. Той изпитвал огромен стрес дори у дома в Киев поради руските атаки и решил, че напускането на страната е единствената му възможност. Той разказа, че е избрал Берлин заради оживената му алтернативна сцена и защото марихуаната е частично законна.

Друг мъж разказа, че е платил 12 000 долара, за да бъде изведен контрабандно от Украйна в кола, боядисана да изглежда като военно превозно средство. Той и седем негови спътници били откарани от Киев до молдовската граница, където подкупени граничари им позволили да преминат. Той избрал Берлин, защото имал приятели там.

Близо до берлинско общежитие, в което живеят украински бежанци, 24-годишен мъж каза, че е напуснал "незаконно" в самото начало на конфликта, но отказа интервю.

На бившето летище Темпелхоф в Берлин са построени модулни контейнерни жилища за бежанци. По-голямата част от жителите са украинци, които пристигат и си тръгват в непрекъснат поток. На входа на центъра репортер на Times попита жителите как са успели да напуснат Украйна. Някои категорично отказаха да говорят, докато други признаха, че са напуснали незаконно, но отказаха да дадат подробности.

30-годишният Сергий се съгласи да сподели историята си. Той започна да търси изход през пролетта на 2024 г., след като руските удари срещу родния му град в централна Украйна се засилили. "Останахме си вкъщи, защото си мислехме, че всичко скоро ще свърши. Мина една година, после още една, и осъзнахме, че нищо не се променя, само ставаше все по-зле", каза Сергей, разхождайки се по бившата самолетна писта, която е превърната в трасе за бягане.

Сергей решил да избяга, защото чувствал, че "в Украйна няма никакви перспективи". Той работел за ИТ компания, но тя затворила. Прекъсванията на тока станали по-чести и Сергей се страхувал да не бъде заловен от отрядите на военните комисариати и изпратен в окопите. "Или ще ме изпратят в кланицата и ще умра, или ще направя нещо по-добро за семейството си и ще изградя нов живот в друга държава", обяснява той избора си.

Няколко месеца по-късно съпругата на Сергей се присъединила към него в Берлин. "Осъзнах, че нещата няма да се подобрят и че е време да направя нещо. В началото започнах да мисля за легално заминаване, но когато разбрах колко е скъпо, осъзнах, че е извън моите възможности. Исках да замина безплатно", обяснява той.

Сергий решил да тръгне през Карпатите и се свързал с Telegram канал, за да си намери спътник. Следващите няколко месеца тренирал усилено, за да влезе във форма за похода, и щателно опаковал раницата си. Никога преди не бил ходил в планината.

Сергий станал редовен читател на канала Escape. Това му помогнало да се подготви: неговите "колеги" го съветвали какви дрехи, обувки, храна и лекарства да купи. "Всичко може да се случи в планината: можеш да се отровиш, можеш да се разболееш. Има много истории за хора, които са стигнали до средата на пътуването, само за да получат здравословни проблеми и да се наложи да се върнат", обяснява той.

През юни 2024 г. двамата мъже тръгнали към планината. Те взели влак до Лвов и след това поръчали такси през същия специален канал. Сергей разказва, че цялото пътуване отнема средно седмица, но признава, че подготовката му "все още не е била достатъчна". Пътуването отнело на мъжете 11 дни и след като стигнали до Румъния, те побързали да се предадат на граничарите. Според Сергей, те им казали: "Честито, свободни сте" и били отведени в полицейски участък за документи и временна закрила.

В Букурещ Сергей резервирал билет за автобус до Берлин. Той отишъл в Германия, защото бил чувал добри неща за нея и бил там преди. През първите няколко месеца Сергей живял в бежанския център Тегел – най-големият в страната, но властите решили да го затворят.

В Темпелхоф Сергей и съпругата му намерили усещане за нормалност сред редовете контейнери, в които живеят техните сънародници украинци. Те споделят баня и кухня с друго семейство. Сергей все още не е намерил работа, но са намерили апартамент за 600 евро.

"Много хора си мислят, че боевете скоро ще приключат, но нещата само се влошават", казва той. "Изпращат хората на смърт и дори не знам как ще свърши това. Някои биха казали, че човек е длъжен да защитава родината си... но войните се започват от мъже в костюми, които след това изпращат обикновените хора да умират на фронта".

Превод и редакция: Епицентър.БГ