Разрушаването на един от най-разпознаваемите модернистични комплекси в грузинската столица Тбилиси предизвика недоволство сред жители на града и остри реакции от италианските архитекти, които са го проектирали, на фона на продължаващия политически завой на Грузия от прозападния курс на страната, предава "Ройтерс".

Комплексът Rike Park Music Theatre and Exhibition Hall, известен сред жителите на Тбилиси като Rike Tubes заради характерната си форма на две огромни тръби, е построен през 2011-2012 г. при управлението на прозападния президент Михаил Саакашвили.

Сградата е проектирана от известното италианско архитектурно студио Fuksas, ръководено от съпрузите Масимилиано и Дориана Фуксас.

Комплексът с площ около 10 000 квадратни метра е замислен като музикален театър и изложбен център. След идването на власт на партията "Грузинска мечта" през 2012 г. обаче той никога не е завършен напълно и остава почти неизползван.

Футуристичните метални и стъклени конструкции рязко се отличават от силуета на старата част на Тбилиси с православните църкви с конусовидни покриви и къщите от XIX век.

Именно поради това сградата предизвиква противоречиви реакции още от построяването си. За част от грузинците тя се превърна в символ на модернизацията и европейската ориентация при Саакашвили, докато други я смятат за чужда на историческия облик на столицата.

Премиерът Иракли Кобахидзе не скри отношението си към комплекса.

"Тази грозотия не подхожда на нашата красива столица", заяви той през май.

През юни архитектурната служба на общината в Тбилиси одобри разрушаването на сградата. Работите започнаха в края на юли и според документ на градските власти трябва да приключат до 25 декември.

Решението предизвика критики дори сред жители на Тбилиси, които никога не са харесвали архитектурата на комплекса.

Елена Цецхладзе заяви пред "Ройтерс", че лично не харесва външния му вид, но според нея приоритет на държавата трябва да бъде строителството, а не разрушаването. По думите ѝ средствата за събарянето биха могли да бъдат използвани например за безплатна храна за учениците или лекарства за бедните.

Докато сградата все още съществува, туристи посещават мястото, за да я снимат преди окончателното ѝ разрушаване.

Решението шокира и архитектите Масимилиано и Дориана Фуксас. Те заявиха, че не са били предварително уведомени, че сградата предстои да бъде съборена.

По думите на Масимилиано Фуксас след началото на разрушаването студиото е получило хиляди съобщения в защита на комплекса.

"Не можете да заличавате сгради, не можете да заличавате спомени", заяви архитектът.

"Не можете да заличите историята", добави Дориана Фуксас.

Собственик на комплекса е компанията Rike Dom, част от Maqro Property, която е поискала разрешението за разрушаването му.

От символ на прозападна Грузия до жертва на политическия завой

Спорът около Rike Tubes има и силен политически контекст, тъй като комплексът е част от архитектурното наследство на управлението на Михаил Саакашвили, когато Грузия извърши мащабни реформи и превърна членството в Европейския съюз и НАТО в основна външнополитическа цел.

След Революцията на розите през 2003 г. Саакашвили предприе бърза модернизация на страната. В Тбилиси и други градове се появиха множество футуристични обществени сгради, които трябваше визуално да подчертаят скъсването със съветското минало и ориентацията на Грузия към Европа.

Този курс доведе и до рязко влошаване на отношенията с Москва, достигнало кулминацията си с войната между Русия и Грузия през август 2008 г. След нея Русия призна независимостта на отцепилите се грузински области Абхазия и Южна Осетия, където и днес поддържа военно присъствие.

"Грузинска мечта", основана от милиардера Бидзина Иванишвили, победи партията на Саакашвили на парламентарните избори през 2012 г. Първоначално новите управляващи запазиха официално европейската и евроатлантическата ориентация на страната, като едновременно се опитваха да нормализират част от отношенията с Москва.

През последните години обаче отношенията между Тбилиси и Запада рязко се влошиха. Критиците на "Грузинска мечта" обвиняват управляващите в авторитарен и проруски завой, докато правителството отхвърля тези определения и твърди, че политиката му цели да запази мира и да предотврати въвличането на Грузия в конфронтация с Русия.

Решаващ момент настъпи след парламентарните избори през октомври 2024 г., спечелени от "Грузинска мечта", но оспорени от опозицията. В края на ноември същата година правителството обяви, че няма да поставя започването на преговори за членство в ЕС на дневен ред до края на 2028 г.

Решението предизвика масови проевропейски протести в Тбилиси и други грузински градове.

Европейският съюз впоследствие обяви, че процесът по присъединяване на Грузия на практика е спрян заради отстъплението от демократичните стандарти. Европейски представители определиха страната като кандидат за членство само "по име".

Натиск срещу опозицията

Успоредно с отдалечаването от ЕС грузинските власти предприеха серия от действия срещу основните опозиционни сили и техните лидери.

През 2025 г. няколко от най-разпознаваемите опозиционни политици бяха осъдени на затвор, след като отказаха да се явят пред парламентарна комисия, създадена да разследва предполагаеми нарушения по време на управлението на Саакашвили.

Сред осъдените бяха Зураб Джапаридзе от "Коалиция за промяна", Мамука Хазарадзе и Бадри Джапаридзе от "Лело за Грузия", Георги Вашадзе и Ника Гварамия. Срещу други опозиционни фигури също бяха образувани наказателни производства.

Самият Михаил Саакашвили, който се завърна в Грузия през 2021 г. и беше арестуван, излежава присъди по няколко дела. Бившият президент и неговите поддръжници определят процесите срещу него като политически мотивирани.

Грузинска мечта" отхвърля обвиненията за политически репресии и твърди, че съдебните производства се водят за конкретни нарушения на закона.

Управляващите стигнаха и по-далеч, като предприеха процедура за забрана на основни опозиционни партии. В края на 2025 г. представители на "Грузинска мечта" поискаха от Конституционния съд да забрани три от основните прозападни политически формации - "Единство - Национално движение", "Коалиция за промяна" и "Силна Грузия - Лело".

Грузински и международни правозащитни организации предупреждават, че подобна стъпка може практически да премахне основните политически конкуренти на управляващата партия и да превърне страната във фактически еднопартийна система.

Европейският парламент също обвини грузинските власти в политически мотивирани арести, натиск срещу независимите медии и гражданското общество и употреба на сила срещу проевропейските демонстранти.

На този фон разрушаването на Rike Tubes придобива значение, надхвърлящо архитектурния спор. За критиците на властта изчезва още един физически символ на периода, когато Грузия демонстративно се стремеше да се представи като модерна, прозападна държава.

За правителството и част от жителите на Тбилиси обаче комплексът остава скъпа, незавършена и практически неизползвана постройка от епохата на Саакашвили, която никога не се е вписвала в историческия силует на грузинската столица.