Производителите на енергия от Персийския залив стигат до извода, че контролът на Иран върху Ормузкия проток вероятно ще се превърне в постоянно явление, което за неопределено време ще нарушава износа им на петрол и газ и ще се отразява на световните енергийни доставки, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Проблемът е, че те се опасяват, че алтернативата, а именно връщането към война, би била още по-тежка.

Тази дилема показва как войната е дала начало на по-конфронтационен Иран и е оставила регион, който е жизненоважен за енергийната сигурност на света, без добър вариант за противодействие.

Съперниците на Иран в Залива не одобряват обсъжданото в момента споразумение за частично отваряне на ключовия воден път, което ще формализира иранския надзор над корабите, влизащи в пролива. Представители на държавите от Залива обаче заявиха, че регионът смята подобна договореност за по-приемлива от по-нататъшни военни действия между САЩ и Иран, които биха изложили на риск енергийната инфраструктура на арабските страни.

Преговорите по споразумението, което предвижда освобождаване на енергийните доставки през Ормуз, през последните дни са в застой. Иран настоява за финансово облекчение, както и за забрана на американски и израелски военни кораби в пролива. От другата страна САЩ отказват да приемат договореност, която би позволила на Техеран да поставя препятствия пред корабоплаването, заявиха посредници. В понеделник цените на петрола се повишиха, като фючърсите на международния бенчмарк „Брент“ се търгуваха около 87 долара за барел.

Междувременно корабоплаването през пролива е сериозно затруднено от иранските атаки, след като през миналия месец се провали постигнатият през юни меморандум за разбирателство между Вашингтон и Техеран за отваряне на водния път и прекратяване на войната. Опитите на държавите от Залива да заобиколят блокадата в Ормуз също се оказват недостатъчни.

Обединените арабски емирства заявиха, че миналата седмица четири техни кораба са били атакувани от Иран, докато са се опитвали да преминат през пролива. Саудитска Арабия, която запази голяма част от износния си капацитет, като пренасочи петрол по тръбопроводи през пустинята до пристанище на Червено море, също вижда този алтернативен маршрут застрашен от атаките на подкрепяната от Иран йеменска милиция хуси.

Дори Египет стана мишена, след като дрон атакува газов танкер в пристанище Дамиета. Случаят показа, че заплахата за енергийния износ от страна на Иран далеч надхвърля пределите на Ормуз.

В резултат на това износителите на енергия от региона, които са от ключово значение за световните доставки, са изправени пред продължителен период, в който конфликтът с Иран ще се движи между войната и мира, а Техеран ще използва влиянието си върху доставките им като основен инструмент за натиск.

„На този фон арабските държави от Залива на практика не могат да гарантират пълната безопасност и свободното преминаване през Ормузкия проток и вече не могат да разчитат на него за транспорт и търговия“, заяви Умер Карим, изследовател на сигурността в Залива от Университета в Бирмингам. „Затова засега няма друга възможност, освен в известна степен да се съобразят с исканията на Иран.“

Продължаващата заплаха за доставките от световния енергиен център показва сериозен стратегически неуспех, произтичащ от войната, започнала през февруари. При предишни кризи, включително в Близкия изток, доставките на петрол от Залива и наличният резервен капацитет са помагали да се компенсират недостигът от страни като Ирак, Кувейт и дори Иран. Сега тази способност е съпътствана от сериозни ограничения.

„Изглежда, че Иран по същество ще иска да контролира не само Ормузкия проток, но и всички свързани с него аспекти, независимо дали става дума за търговия или износ на петрол и газ, и ще диктува условията на държавите от Залива за използването му“, каза Карим.

Износът на суров петрол през Ормузкия проток е спаднал до около 2,2 милиона барела дневно през миналата седмица, спрямо приблизително 8,5 милиона барела дневно преди месец, сочат данни на компанията за анализ на суровинните пазари „Кплер“. Иранският износ се е свил наполовина само за седмица, до 47 000 барела дневно през миналата седмица. Преди конфликта през водния път са преминавали приблизително 20 милиона барела петрол и петролни продукти дневно.

Цените на петрола са значително под достигнатите пикови стойности по време на най-интензивните сражения през пролетта, благодарение на по-слабото търсене от Китай, Япония, Индия и Европа. Световните петролни запаси обаче са по-ниски, отколкото в началото на войната, като през последните шест месеца са намалели с над 400 милиона барела. Това означава, че пазарът разполага с по-малък буфер при евентуален нов шок или рязко увеличение на търсенето.

Висшето ръководство на Иран в момента обсъжда споразумението за постепенно възобновяване на движението през пролива, но представителите на Техеран дават да се разбере, че ще настояват за тежки условия. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи заяви в понеделник, че стратегическият воден път няма да бъде отворен, докато САЩ не прекратят и не поправят последиците от агресивните си действия, включително блокадата на иранските пристанища.

Тези изявления показват колко сериозни са пречките дори пред минимални договорености, преди да се стигне до още по-сложни въпроси като ядрената програма на Иран. Представители на държавите от Залива вече са примирени с вероятността всяко споразумение с Техеран да остави непокътнати ракетната му програма и подкрепата за съюзнически милиции в региона, които са сред основните заплахи за сигурността им.

По-голямата опасност за региона е ескалация и продължителен конфликт, който да прекъсне още по-голяма част от енергийните потоци, като същевременно отблъсне чуждестранните инвеститори и туристите. Представителите на държавите от Залива стават все по-разочаровани от това, което възприемат като липса на ясна стратегия от страна на САЩ, докато войната продължава, поставяйки под заплаха националната им сигурност и икономиките им.

Страните от Залива вече разглеждат различни планове за заобикаляне на Ормуз чрез разширяване на тръбопроводите към Червено море и Оманския залив, както и чрез увеличаване на инвестициите в складови мощности. Така те биха могли да транспортират повече петрол в спокойни периоди и да съхраняват количества извън страните си.

Междувременно производителите се опитват да прехвърлят през Ормуз каквото е възможно, като преминават в близост до Оман с изключени системи за проследяване на местоположението.

Според компанията за проследяване на корабоплаването „Вортекса“ ОАЕ успешно са съчетали транспортирането на петрол по суша през пустинята, заобикаляйки блокадата в Ормуз, с тайно преминаване на кораби през пролива. Благодарение на това до средата на годината страната е успяла да възстанови петролния си износ до нивата отпреди войната.

Тези успехи обаче са били подкопани от иранските атаки. Държавната петролна компания на ОАЕ „Аднок“ заяви, че от 16 нейни кораба, атакувани от началото на войната, четири са били поразени с ракети или дронове само през последната седмица.

Производителите могат частично да облекчат хватката на Иран върху Ормуз чрез алтернативни маршрути, но „това не е достатъчно, за да направи иранското право на вето незначително“, заяви Ерик Алтър, декан на Дипломатическата академия „Анвар Гаргаш“ в Абу Даби.

Атаките на подкрепяната от Иран милиция хуси в Йемен срещу саудитски петролни доставки, прехвърляни през Арабския полуостров до Червено море, както и нападението с дрон срещу пристанище на средиземноморското крайбрежие на Египет, при което бяха подпалени два кораба, включително американски танкер за съхранение на газ, показаха колко уязвими са алтернативите на Ормуз.

Представители на държавите от Залива заявяват, че техните ирански колеги многократно са заплашвали по време на конфликта да атакуват енергийната инфраструктура в региона, ако президентът Тръмп изпълни заканите си за ескалация. През последните дни Иран е изпратил предупреждения, че ще атакува всяко енергийно съоръжение в Залива.

Представители на региона признават, че енергийните и водоснабдителните им съоръжения са уязвими и вероятно ще бъдат сред основните цели на Иран, който би могъл да ги използва, за да наруши енергийните доставки и да окаже натиск върху САЩ.

Между 28 февруари и 30 юли Иран и подкрепяните от него милиции в Ирак са извършили най-малко 172 атаки срещу немилитаризирана инфраструктура в шестте арабски държави от Залива, сочат данни на американската организация за наблюдение на конфликти Armed Conflict Location and Event Data. Енергийните съоръжения, включително петролна инфраструктура, газови инсталации, електроцентрали и инсталации за обезсоляване на вода, са били обект на около половината от атаките.

В неделя хусите поеха отговорност за атака срещу саудитска рафинерия в Джизан на Червено море, след като по-рано заявиха, че са извършили и друга атака там в края на юли. Саудитското енергийно министерство потвърди, че в съоръжението е възникнал пожар, но не посочи причината за него.

Сделка в близко бъдеще за отваряне на пролива би могла да облекчи износа на енергия от страните в Залива, но няма да премахне заплахата, заяви Елън Уолд, старши научен сътрудник в Центъра за глобална енергетика към Атлантическия съвет.

„След пет месеца конфликт е разбираемо защо държавите от Залива отчаяно търсят начин да увеличат морския трафик през пролива“, каза Уолд. „Но предаването на контрола върху входящия и изходящия трафик на Иран, дори и временно, няма да реши по-широките проблеми и ще остави износа им зависим от капризите на Техеран в обозримо бъдеще.“