Само през тази година заради обиди към президента Ердоган съдилищата в Турция са образували производства срещу 392 журналисти, а дни преди вота в неделя властите силово наложиха възбрана на редица медии, предаде репортер на БГНЕС.
Според изследване за свободата на словото, извършено от столичния Университет по икономика и технологии, Турция е на първо място в света по броя на искове за премахване на съдържания в Туитър през 2015 г. Само през първите 6 месеца на годината те са 718. За сравнение, през 2012 г. исковете от съдилища и държавни агенции са били 7, 2013 г. – 9, а 2014 г. е достигнато драматичното число от 663 настояванието за триене на споделяния в социалната мрежа. Това е чудовищна картина на състоянието на свободата на словото и изразяването, и на катастрофата с медийната свобода, казват авторите на доклада д-р Бурак Билгехан и д-р Башак Явджан, преподаватели в университета. Те подчертават, че журналисти са арестувани и привличани под наказателна отговорност по законите за противодействие на тероризма, което е причина страната да има изключително лош имидж сред останалите в света. Антитерористичният закон е от 1991 г., въпреки условията по предприсъединителните процедури на Турция към ЕС, той не е реформиран, и е основа за репресиите върху медиите и отделните журналисти. Този закон дава широки правомощия на правителствените служители да налагат забрани за разпространението на идеологии, на сепаратистка пропаганда и критики към държавното управление, както и да санкционират и подвеждат под наказателна отговорност собствениците на медиите и авторите на публикации. Затова представлява огромна пречка пред правото на свобода на словото. През 2013 г. 40 журналисти са в затвора, но само след година броят им скочи до 72 души. Заради разследващи, аналитични и коментарни публикации по повод корупционния скандал от 17-25 декември над 100 журналисти от опозиционни медии са следствени или с вече повдигнати тежки обвинения. През първата половина на 2015 г. репресиите продължиха още по-интензивно – 21 репортери от 12 вестника получиха по 7, 5 г. затвор заради това, че са снимали и публикували съдията Мехмет Кираз, взет за заложник и екзекутиран в кабинета му на 31 март т.г. За същото провинение бяха наложени солидни глоби на други 39 издания. Двама от най-популярните журналисти Джан Дюндар и Бюлент Кенеш са мишени на Темида заради разкрития, свързани с държавни доставки на оръжия и боеприпаси в Сирия преди редовните парламентарни избори на 7 юни. Заради публикуваните в „Джумхуриет“ снимки на камионите с въпросните товари главният редактор Джан Дюндар бе арестуван и разследван отново по силата на антитерористичния закон, а обвинението поиска 42 г. затвор за него. Вниманието на международната общественост бе привлечено и от абсурдната присъда за главния редактор на Today’s Zaman /английската версия на всекидневника „Заман“/ Бюлент Кенеш. Той бе осъден на 21 месеца лишаване от свобода заради това, че обидил президента Ердоган в Туитър. През септември т.г. най-голямата медийна група „Доган“ бе обвинена от главния прокурор в разпространението на терористична пропаганда чрез вестниците и телевизионните си канали.
Преди 1 ноември властите активизираха още по-мащабно репресиите върху медиите. На 8 октомври телевизионният оператор Диджитюрк спря излъчването на програмите на 7 канала, един от които само за детска анимация, а дни по-късно и държавният доставчик Тюрксат направи същото. Собствениците на забранените медии са разследвани от Бюрото за престъпления срещу Конституционния ред при Главната прокуратура в Анкара. Поредният безпрецедентен удар върху свободата на словото турските власти нанесоха с полицейския погром в медиите на „Ипек-Коза холдинг“. От 31 май 2013 г. до средата на август т.г. медийният регулатор е наложил 208 парични санкции на „непослушните“ телевизии и вестници./БГНЕС