Фактът, че много мъже вече не използват ръцете и физическата си сила ежедневно, може да подхранва някои от токсичните черти на съвременната мъжественост. Това мнение изрази Стинг, цитиран от "Гардиън".

Певецът, който в сряда обяви, че неговият мюзикъл за последните дни на корабостроителница ще бъде поставен в лондонския Уест Енд тази есен, заяви, че един от страничните ефекти на деиндустриализацията е загубата на физическа продуктивност при мъжете.

Той отбеляза: "Аз работя с ръцете си всеки ден като музикант и съм късметлия. Рядкост е съвременните мъже наистина да използват ръцете си и силата си, за да правят каквото и да било. Загубили сме нещо там".

"Нямам отговорите, но може би токсичността в обществото в момента е резултат от факта, че сме изгубили тази посока за енергията си, тази мъжка сила. Рядко се налага да я използваме".

"Последният кораб" (The Last Ship), чиято премиера беше в Чикаго през 2014 г., преди постановката да стигне до Бродуей, се фокусира върху съдбата на мъжете, работещи в корабостроителница, подобна на Суон Хънтърс в Уолсенд, където Стинг е израснал, преди корабостроителниците да бъдат затворени по време на деиндустриализацията през 70-те и 80-те години.

Стинг, който е написал музиката за спектакъла и ще участва в постановка през септември, заяви, че затварянето на корабостроителниците е поставило началото на епоха, в която северът на Англия е бил изоставен от поредица правителства.

"Богатството на Великобритания беше създадено в миньорските райони, стоманодобивните градове, индустриалните градчета и корабостроителниците", посочи той. "Всички тези умения бяха захвърлени на бунището заради мечтата на Тачър за икономика, основана на услугите".

Много от мъжките персонажи в мюзикъла се намират в момент на криза, тъй като идентичността им е отнета. Един от тях пита: "Какви мъже сме без кораб, който да завършим?".

Стинг обаче уточнява, че продукцията не е опит за романтизиране на индустрия, която може да бъде брутална, с десетки инциденти годишно и немалко смъртни случаи.

"Аз съм човек, който не искаше да работи там, и то с основание", отбеляза той. "Работеха с азбест, с всякакви токсични химикали. В същото време изпитвам носталгия по чувството за общност, в което израснах".

"Тази среда беше толкова богата на символика. Градът, макар често да беше в упадък, се гордееше изключително много с корабите, които се строяха там. Работата беше ужасна, опасна и тежка, но тези момчета можеха да се обърнат назад и да кажат: "Е, аз построих това". Гражданската гордост беше огромна".

Когато "Последният кораб" дебютира на Бродуей, получи смесени отзиви и не успя да повтори успеха на други британски мюзикъли, основани на регионални истории, като "Били Елиът" (Billy Elliot) и "Шантави ботуши" (Kinky Boots).

Оттогава обаче спектакълът е обиколил целия свят и е бил преработен след дебюта си преди повече от десетилетие, като някои персонажи са премахнати, а е добавен нов текст, написан от Барни Норис.

Връщайки се към периода на Бродуей, Стинг заяви, че сам си е усложнил живота, като е написал нещо напълно оригинално, вместо да използва съществуваща история или да създаде т.нар. "джубокс" мюзикъл, базиран на собствените му песни.

"Това са лесните пътища, но аз избрах най-трудния и се наслаждавах на всяка минута. Беше изключително трудно и предизвикателно, но също така най-възнаграждаващото начинание в живота ми", изтъкна той. "Мисля, че спектакълът трябва да намери своята публика. Трябва да намери гласа си. Отне толкова време, но мисля, че вече сме много близо".