Докато американски и ирански преговарящи се срещнаха в Швейцария в неделя, експерт по Близкия изток предупреди, че спорът за милиарди долари замразени ирански активи може бързо да постави на изпитание крехкото временно споразумение между Вашингтон и Техеран.

Разногласията се очертават още в началото на прилагането на меморандума за разбирателство, подписан на 17 юни. Първият кръг от преговори се проведе в курорта Бюргенщок край Люцерн в Швейцария.

Според Iran International иранският президент Масуд Пезешкиан е дал знак за очакванията на Техеран още в неделя сутринта.

„Шестте милиарда долара от нашите средства в Катар ще ни бъдат върнати. Тръмп, който се опита да лиши Иран от правата му, ги призна в последната си реч“, заяви Пезешкиан.

Спорът има корени в дискусиите по време на срещата на Г-7 във френския град Евиан-ле-Бен, където световните лидери обсъдиха съдбата на замразените ирански средства.

„Взели сме техните пари. Те не са наши, а техни и ние ги замразихме. В даден момент предполагам, че ще трябва да ги върнем“, каза американският президент Доналд Тръмп.

В същото време той подчерта, че достъпът до средствата остава строго обвързан с изпълнението на ангажиментите от страна на Иран. В социалната мрежа Truth Social Тръмп заяви, че Техеран няма да получи „нито десет цента“ по време на 60-дневния период на преговори, ако не спазва договореното.

„На практика съществуват две напълно различни интерпретации относно замразените средства“, коментира Алекс Ватанка от Института за Близкия изток пред Fox News Digital.

Според него освобождаването на активите не е просто икономически въпрос.

„Това е един от най-важните политически тестове за доверието между Техеран и Вашингтон и вероятно ще се превърне в първия голям спор около изпълнението на споразумението през следващите седмици“, смята Ватанка.

Параграф 11 от рамката на меморандума предвижда Съединените щати да направят достъпни замразените и ограничени ирански средства.

Документът обаче обвързва освобождаването на парите с поетапен процес на изпълнение на задълженията, а не с незабавен и неограничен достъп.

Според Ватанка остава сериозна неяснота и относно реалния размер на замразените активи.

„Иранските представители често говорят за над 100 милиарда долара, докато западните оценки са дори по-високи. Настоящите преговори обаче изглежда са фокусирани върху първоначален транш от около 24-25 милиарда долара“, отбелязва той.

Смята се, че иранските активи, блокирани от санкции и финансови ограничения, възлизат на между 100 и 120 милиарда долара и се намират в държави като Китай, Индия, Ирак и Южна Корея.

Според експерта истинският конфликт не е само за размера на сумата.

„Основният спор е не колко пари ще получи Иран, а кой ще контролира как ще бъдат изразходвани тези средства“, подчертава той.

По думите му иранските власти настояват за пълен суверенитет върху средствата, докато САЩ се стремят да запазят контрол чрез строги условия за тяхното използване.

Катарското външно министерство съобщи, че разговорите са насочени към постигане на всеобхватно и трайно споразумение, обхващащо всички елементи на рамката.

Говорителят на ведомството Маджед бин Мохамед Ал Ансари обяви, че технически екипи работят по окончателния текст, а специални надзорни групи ще следят изпълнението му.

Според информации САЩ и Катар обсъждат механизъм, чрез който първоначалните 6 милиарда долара да бъдат използвани за хуманитарни нужди като храни и лекарства.

Западни разузнавателни служби обаче се опасяват, че част от освободените средства могат да бъдат пренасочени към регионални конфликти вместо към вътрешни проекти за развитие.

Ройтерс съобщи, че Иран вече е дал сигнал на „Хизбула“, че финансовата подкрепа за организацията може да бъде увеличена, ако финансовото положение на Техеран се подобри.

„Този въпрос има и важно регионално измерение“, казва Ватанка.

„Иран е обещал част от средствата за възстановяване да бъдат насочени към отслабената му мрежа от съюзници в Ливан.“

От своя страна Вашингтон настоява нито един долар от размразените активи да не бъде използван за финансиране на терористични организации и предупреждава, че достъпът до средствата може да бъде прекратен при нарушение на договореностите.

Според анализатора двете страни имат различна визия и за самата цел на споразумението.

Техеран представя сумата от около 25 милиарда долара като ресурс, който постепенно ще бъде освободен и инвестиран във възстановяване на инфраструктурата на страната – пътища, летища, транспортни коридори и проекти, които пряко да подобрят живота на обикновените иранци.

Вашингтон обаче вижда нещата по съвсем различен начин.

„Американските представители говорят за силно контролиран механизъм, при който средствата ще могат да се използват основно за хуманитарни и други одобрени граждански цели, а не за свободно разпореждане от страна на Техеран“, заключава Ватанка.