Два от най-големите ледени щитове на Земята – тези в Гренландия и Антарктида – са загубили повече от 12 трилиона тона лед само за 47 години, съобщи „Саенс Алерт“, позовавайки се на голям доклад, изготвен от 58 учени от институции по целия свят, предаде БГНЕС. Данните показват, че изгубеният лед е повишил глобалното морско ниво с около 31,4 милиметра от 1979 г. насам. Екипът е събрал 42 отделни проучвания на ледените щитове, използвайки данни от 27 спътникови мисии, създавайки най-надеждния дългосрочен запис досега на промените в двата щита в продължение на почти пет десетилетия.

Изследователите изчисляват, че 84 процента от загубата на лед се дължи на дисбаланс в динамиката на ледниците, особено там, където те срещат океана. „Повече от четири пети от изгубения лед е изтласкан в океана от по-бързо движещи се ледници, вместо да се разтопи на повърхността – което ни подсказва, че дългосрочната тенденция се движи от динамичния отговор на ледените щитове към затоплящия се океан“, обяснява водещият автор на изследването Инес Отосака, глациолог от университета „Нортъмбрия“. Останалите 16 процента от загубата са свързани с атмосферни процеси като повърхностно топене и снеговалеж.

Океанът поглъща по-голямата част от топлината, задържана в биосферата ни поради изгарянето на изкопаеми горива. В Гренландия това предизвиква „атлантизация“, при която по-топлите води от Атлантическия океан проникват по-далеч на север и навлизат в ледения щит. В Антарктика околополюсните течения се засилват заради по-силните ветрове и по-топлите води, като нанасят топлина върху леда от нови ъгли. Загубата на лед се е ускорила драстично от 90-те години на миналия век.

Въпреки че записите от 2020-2023 г. показват привидно стабилизиране на Антарктическия полуостров, Отосака обяснява пред Phys.Org, че това е само отражение на краткосрочни климатични вариации, като рекордни снеговалежи в Източна Антарктика. Непубликувани данни след 2023 г. обаче показват, че тенденцията на ускорена загуба на лед е подновена. Откритията ще помогнат за по-точното прогнозиране на бъдещото покачване на морското ниво и подчертават важността на международното научно сътрудничество, посочва Диего Фернандес от Европейската космическа агенция. Изследването е публикувано в сп. Scientific Data.