Договореното заплащане на труда в еврозоната е нараснало с 4,5% в края на 2023 г., показват данни на Европейската централна банка, които отчасти ще отслабят опасенията, че нарастващите заплати могат да поддържат инфлацията над целевото ниво.

Макар и все още висок, ръстът на заплатите за четвъртото тримесечие намалява от рекордното повишение с 4,7% през предходните три месеца на 2023 г., показа индикаторът за договорените заплати на ЕЦБ, оповестен във вторник.

Измерителят, който сигнализира за възможен натиск върху заплащането, беше очакван с по-голямо нетърпение от нормалното този път, тъй като централните банкери във Франкфурт се фокусират върху разходите за труд като ключов фактор при вземането на решение кога да се намалят лихвените проценти.

Мнозина обаче са още по-нетърпеливи в очакване на данните за първото тримесечие на 2024 г., което трябва да стане през май, преди ЕЦБ да се реши на първо разхлабване на паричната и лихвена политика.

През миналата седмица управителят на Кристин Лагард посочи растежът на заплатите като "все по-важен двигател на динамиката на инфлацията през следващите тримесечия", като същевременно предупреди да няма "прибързани решения" за облекчаване на паричната политиката (намаляване на лихвите) без да е сигурно, че ръстът на цените се връща към целевото ниво от 2%.

Въпреки че прогнозното проследяване на заплатите от страна на ЕЦБ продължава да сигнализира за силен натиск, споразуменията за заплащането на труда показват известно задържане на определено ниво през последното тримесечие на 2023 г., каза тя.

През декември ЕЦБ прогнозира, че номиналният ръст на заплатите постепенно ще намалее с времето – до 3,3% през 2026 г. от 5,3% през 2023 г.

Очаква увеличенията на заплатите да бъдат ограничени, тъй като фирмите прехвърлят по-високите разходи върху потребителите с по-бавни темпове.

Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел обче посочи в края на миналата седмица, че слабата производителност "„изостря ефектите, които настоящият силен ръст на номиналните заплати има върху разходите за труд на единица продукция за фирмите", повишавайки риска компаниите да прехвърлят по-високите разходи за заплащане към потребителите и да забавят връщането на инфлацията до 2% .