Политическа сензация бе днешното съдебно заседание по делото на израелската телефонна компания "Безек" в Израел. Бившият генерален директор на банка "Бейнлеуми" Шломо Пиотраковски е потвърдил пред съда, че в началото на 90-те години израелският елит "изградил стъклен таван", който да ограничава навлизането на репатрирани граждани на ОНД - особено в управлението на държавните компании, учреждения и в сферата на големия бизнес.

Собствениците на банката ми дадоха ясно указание: "Не искаме да имаме работа с източноевропейски капитал", е заявил Пиотраковски. Това невнимателно от политическа гледна точка изявление, разобличаващо двойния стандарт и лицемерието на израелското ръководство по отношение на репатрианти от ОНД, е направено от Пиотраковски, за да потвърди факта, че той не е знаел, че Майкъл Чорни е дал заем на израелския бизнесмен Гад Зееви.

Mignews уточнява, през 2002 година Зееви – който няколко години по-рано скандално приватизира българската БГА "Балкан" - е придобил 20% акции на израелския телефонен монополист – компания "Безек", получавайки кредит в размер на 643 милиона долара от банков консорциум, оглавяван от банка "Бейнлеуми" с гаранция на швейцарската "Фиби-банк" от 143 милиона долара. Прокуратурата смята, че руският бизнесмен е скрил даването на тези 143 милиона и че ако банките са знаели, че гарант е Чорни, с неговото съмнително минало, то Зееви е нямало да получи нито заем, нито разрешение от израелското Министерство на комуникациите за купуването на "Безек".

Майкъл Чорни обаче през всичките тези 5 години е твърдял, че сделката е била абсолютно прозрачна. Руският бизнесмен уверява, че открито е подписал договор, не укривайки нито от банките, нито от който и да е било, че дава заем на Гад Зееви. По думите му условието е включвало възможността или за връщане на сумата с лихва след определен период, или придобиване на този пакет акции, с условие за получаване на всички необходими разрешения от Министерството на комуникациите.

По-рано бившият главен директор на "Фиби-банк" Дейвид Нахимовски е признал пред съда, че той е лъгал следствените органи. От новите му показания става ясно, че Нахимовски е знаел, че парите в сметката на Зееви принадлежат на Майкъл Чорни, но не е искал швейцарците да научат за съпричастността на Чорни към тази сделка. От своя страна адвокатите на Чорни обявяват този епизод като "преломен" в делото "Безек", с което правотата на клиента им най-накрая е била потвърдена.

В този момент обаче другото действащо лице по делото „Безек”, Пиотраковски, заявява - "въпросът въобще не е в Чорни, а в "руската връзка" – ако на неговото място бе друг богат евреин от ОНД или Източна Европа, ние също не бихме имали работа с него.
Политическата „нотка” на това изявление е в това, че банките сами по себе си никога не отказват да работят с големи инвеститори – особено ако става дума не за престъпници или наркотърговци, а за легитимни бизнесмени, чиито източник на капитал (руската металургия, както е в делото на Чорни) е добре известен. Подобна предпазливост банките могат да проявят само в случай, че върху тях е оказан политически натиск.

Бившите големи полицейски чиновници не веднъж са признавали, че в началото на 90-те години правителството на Рабин е приело политическо решение да не се допуска "руската мафия" в Израел. Тъй като това е било от полза и за стария бизнес-елит, който се е страхувал от конкуренти, и на полицейските кариеристи, на практика това моментално повлиява за "унищожаването" на всички богати евреи-репатранти от Русия.
Заради това икономиката на Израел е загубила неинвестирани милиарди, а обществото е загубило шанса за по-хармонична абсорбция на милионната общност от ОНД.

Информацията е на News.bg.