Шумовото замърсяване представлява дългосрочен риск за дървесните популации и растителното разнообразие, който може да продължи дори след премахване на източниците на прекомерен шум. Това показва ново изследване, цитирано от "Франс прес".

Произведеният от човека шум от строителството, промишлеността и изграждането на инфраструктура като пътища и тръбопроводи се е увеличил драстично от средата на миналия век и биолозите са все по-притеснени за тяхното въздействие върху растенията и животните.

Въпреки че предишни изследвания са документирали краткосрочното въздействие на шума върху популациите на дърветата, тъй като отблъсква опрашителите като насекоми и животни, малко изследвания са проучвали дългосрочните ефекти.

Изследователи в САЩ са се вгледали в популациите от дървета в щата Ню Мексико, които са били изложени на високо ниво на изкуствен шум в продължение на 15 години.

Те са установили 75 процента по-малко млади стръкове на пиньонови борове на шумни места в сравнение с тихи.

След това те са разгледали парцели, където наскоро са били добавени или премахнати източници на шум и са проучили как са се възстановили популациите.

Екипът е предположил, че популациите на дърветата - в случая млади стръкове на хвойна и пиньон - ще се възстановят, тъй като птиците сойка, които помагат да ги разпръснат, ще се върнат на парцелите, след като шумът изчезне.

Вместо това те са открили дългосрочен упадък в броя на младите стръкове, тъй като сойките са отказали да посетят отново местата.

"Ефектите от човешкото шумово замърсяване нарастват в структурата на тези гористи общности", каза Клинтън Франсис, професор по биология в Калифорнийския политехнически държавен университет и съавтор на изследването.

"Това, което виждаме, е, че премахването на шума не води непременно до незабавно възстановяване на екологичната функция."

Дженифър Филипс, съавтор на изследването, публикувано в списанието Proceedings of the Royal Society B, заяви, че констатациите показват как въздействието на шумовото замърсяване може да спре опрашващите животни дори след отстраняването на шума.

"Животните като храсталака, които са чувствителни към шума, се научават да избягват определени зони", каза Филипс.

"Може да отнеме време на животните да преоткрият тези преди това шумни зони и ние не знаем колко време може да отнеме."

Тъй като правителствата продължават да се сблъскват с нарастващи доказателства за вредите върху природата, причинени от урбанизацията, Филипс заяви пред AFP, че въздействието на шумовото замърсяване също трябва да бъде взето предвид при вземането на решения за планиране.

"Определено смятам, че шумовото замърсяване и други сензорни замърсители като светлината са недостатъчно отчетени при мерките за смекчаване", каза тя.

Филипс заяви, че изследването може да помогне на правителствата да информират правителствата за шумовото замърсяване, което може косвено да повлияе върху биологичното разнообразие поради "взаимност" или взаимосвързани ефекти между видовете./news.bg