Дълго време краят на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган буди любопитство. Според някои хора това ще бъде един лош край. Но други задават въпроса на чий край ще прилича този на Ердоган.

Първоначално имаше припомняне на съдбата на Аднан Мендерес – бивш премиер, чийто живот приключи на бесилката. Много хора по този начин отправят индиректна заплаха с думите "Внимавайте, вашият край не бива да е като този на Мендерес".

В един момент обаче се разбра, че снимката, показваща как Мендерес виси на бесилката, не работи, даже напротив има обратен ефект. Да бъде показаван този кадър на Ердоган не само не го спира, а точно обратното, прави го по-решителен. Освен това снимката не оказва влияние и на тълпите – тя води до сплотяване на неговите привърженици, които твърдо стоят зад него.

Най-накрая на него му беше припомнен лошият край на германския президент Кристиан Вулф. Надеждата беше, че той ще се предаде, особено по времето, когато се развихриха силните ветрове от обвинения в корупция от 17 декември 2013 г. Вулф не успя да удържи на натиска и като треньор на падащ боксьор хвърли бързо кърпата на ринга. Но малко след това изрази съжаление от постъпката си. В написана от него впоследствие книга, той отбеляза : "Оставката ми беше погрешна". А Ердоган просто следва курса си право напред. Вулф беше обвинен, че е взел подкуп от 720 евро и е злоупотребил с властта си. В политическите кулоари се говореше, че той е станал жертва на свръх амбициозната Ангела Меркел и че отстраняването му е било следствие на това, че на него се е гледало като на потенциален съперник. Поради което последвала вихрушката, появила се в медиите и правосъдието.

След като примерът с Вулф не проработи, на помощ дойде трагичната съдба на Саркози. Точно когато подготвяше кандидатурата си, той беше арестуван по обвинение в корупция. Оказа се, че телефонните му разговори са били записвани изглежда с неговото знание.

Така че какъв по-добър пример от това да бъде показано лицето на Саркози, след като е бил разпитван 15 часа. Това би трябвало да покаже на Ердоган, че няма да се спаси дори и да бъде избран за президент и ще закъса в момента, в който слезе от поста.

Посланието определено може би е стигнало до него. Очаква се той да се подплаши и да си направи съответните заключения.

Някои хора правят аналогии между съдбата на Саркози и това, което е ставало и може да се случи с Ердоган. И все пак те пропускат някои прости детайли: Във Франция не съществуват такива абсурди като "паралелна държава", която инициира в определени среди от полицията и правосъдието политически заговори. Фактът е, че нелегално направените записи на телефонни разговори не станаха обществено достояние докато беше в Елисейския дворец; факт е, че тези, които рискуваха да пуснат записите от разговорите след напускането му от Елисейския дворец, бяха дадени на съдилищата. Саркози заяви, че ужилването от правосъдието е използвано от политици, за да го спрат.

Нашата съвременна история /на Турция - бел. ред./ е пълна с примери за прилагане на метода за осъждане на бивши властимащи. Остава да видим дали Ердоган ще бъде обезкуражен от този стил. Също така остава да видим дали политическата му кариера ще има лош край или не. /БГНЕС