Съединените щати разшириха своите санкции срещу иранския петролен сектор и нефтохимическа промишленост в отговор на извършеното от страната в началото на този месец ракетно нападение срещу Израел, предаде Ройтерс, като се позова на администрацията на президента Джо Байдън.

За целта тя е актуализирала текста на указ, насочен срещу ключови сектори от икономиката на Иран, за да го лиши от средства за развиване на неговите ядрени и ракетни програми.

„Новите (санкции) включват и мерки срещу "призрачния флот", който пренася незаконно ирански петрол до купувачите по целия свят", каза в публикувано вчера изявление съветникът в Белия дом по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан. Той добави, че "тези мерки ще помогнат за по-нататъшното лишаване на Иран от финансови ресурси, използвани в подкрепа на неговите ракетни програми и осигуряващи поддръжка за терористични групировки, които заплашват Съединените щати, както и техни съюзници и партньори", пише БТА.

Израел обеща да отговори на ракетната атака, която Иран предприе на 1 октомври в отмъщение за убийството на лидерите на две подкрепяни от него движения - палестинското "Хамас" и "Хизбула" в Ливан. Президентът на САЩ Джо Байдън призова Израел да не атакува ирански петролни полета - нещо, за което лобират и арабските страни от района на Персийския залив, които се притесняват за сигурността на своите собствени находища при евентуална ескалация на конфликта, отбелязва Ройтерс.

В изявление на министерството на финансите на САЩ пише, че администрацията на Байдън вече може да налага санкции на всеки човек, решил да работи в иранския петролен сектор. В черния списък са включени 16 компании и 17 кораба, транспортиращи ирански петрол.

Едновременно с това Държавният департамент на САЩ предприе стъпки за прекъсване на паричните потоци в подкрепа на оръжейните програми на Иран и на неговите "терористични проксита и партньори". Той включи в черния си списък шест компании и още толкова кораби.

Износът на ирански петрол се увеличи по време на управлението на Байдън, като Ислямската република успява да заобиколи санкциите и освен това Китай се превърна в основния купувач на суровината с дял от близо 90 процента, отбелязва Ройтерс.