Бившият френски президент Никола Саркози описва затвора, в който прекара 20 дни, като шумен, жесток и „изцяло сив“ свят на „нечовешко насилие“ в нова книга, издадена в сряда. В нея той предлага и политически съвети към своята консервативна партия за това как да се обърне към крайнодесните избиратели.

В „Дневник на един затворник“ 70-годишният Саркози посочва, че неговият доскорошен твърд подход към престъпността е придобил съвсем нов смисъл, след като животът му неочаквано пое в различна посока — след като бе признат за виновен за участие в престъпна организация, свързана с финансирането на кампанията му през 2007 г. с пари от Либия.

Съдът го осъди през септември на пет години затвор — решение, което той обжалва. Беше освободен под съдебен надзор след като прекара 20 дни зад решетките.

Книгата дава рядък поглед към парижкия затвор „Ла Санте“, където Саркози е бил държан в изолация и стриктно отделен от останалите затворници по съображения за сигурност. Само редовните посещения на съпругата му, модела и певица Карла Бруни-Саркози, и на адвокатите му нарушавали самотата му.

Саркози пише, че килията му приличала на „евтин хотел, с изключение на бронираната врата и решетките“ - с твърд матрак, възглавница от пластмасов тип и душ, от който течала едва тънка струя вода. Той описва „оглушителния шум“ в затвора, голяма част от който бил нощем.

Когато отворил прозореца си в първия ден, чул затворник, който „неуморно удрял решетките на килията си с метален предмет“.

„Атмосферата беше заплашителна. Добре дошъл в ада!“

Саркози разказва, че отказвал храната, сервирана в малки пластмасови табички заедно с „кашава, влажна багета“ — миризмата ѝ, по думите му, го карала да се чувства зле. Вместо това се хранел с млечни продукти и енергийни барчета. Позволявали му по един час дневно в малка фитнес-зала, където основно използвал прост бягащ уред.

Той твърди, че е бил информиран за няколко насилствени инцидента, случили се по време на престоя му, които определя като „кошмар“.

„Най-нечовешкото насилие беше ежедневната реалност на това място“, пише той, поставяйки под въпрос способността на затворническата система да реинтегрира хората след изтърпяване на наказанието им.

Саркози, известен с твърдата си реторика за наказанията, казва, че си е обещал след освобождаването му „коментарите ми да бъдат по-сложни и по-нюансирани, отколкото това, което досега съм изразявал по тези въпроси“.

Политически размисли

Освен описанието на живота в затвора, Саркози използва книгата, за да даде стратегически съвети за своята партия „Републиканците“ и разкрива, че е разговарял по телефона от затвора с крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, някога негов остър политически противник.

Националният сбор на Льо Пен „не е опасност за републиката“, пише той.

„Не споделяме едни и същи идеи по икономическата политика, не споделяме обща история… и забелязвам, че сред тях все още има някои проблемни фигури. Но те представляват толкова много французи, уважават резултатите от изборите и участват във функционирането на нашата демокрация.“

Саркози твърди, че възстановяването на отслабената партия „може да бъде постигнато единствено чрез възможно най-широк дух на единство“.

През последните години „Републиканците“ постепенно се дистанцират от дългогодишната позиция на традиционните партии, че всяка изборна стратегия трябва да се стреми да спре крайната десница - дори това да означава загуба в даден избирателен район.

Въпреки това политическият анализатор Ролан Кайрол определя думите на Саркози като „гръм от ясно небе“ спрямо обичайното убеждение на френските консерватори, че Националният сбор не „споделя еднакви ценности“ и че „никакъв изборен съюз“ с крайната десница не е възможен.

Бившият президент (2007–2012), макар от години извън активната политика, остава силно влиятелна фигура, особено сред консерваторите.

След коментарите му ръководството на „Републиканците“ не призова за официално споразумение с Националния сбор, но подчерта, че ще се търсят начини крайнодесните избиратели да бъдат привлечени към кандидатите на консерваторите.

Обтегнати отношения с Макрон

Саркози споменава и за бившето си приятелство с центристкия президент Еманюел Макрон. Двамата се срещнали в двореца „Елисей“ само дни преди Саркози да влезе в затвора.

По думите му Макрон повдигнал въпроси за сигурността му в „Ла Санте“ и предложил да бъде преместен в друг затвор, но Саркози отказал. Вместо това в съседната килия били настанени двама полицаи, които да го охраняват денонощно.

Саркози заявява, че е загубил доверие в Макрон, след като президентът не е предотвратил отнемането на ордена „Почетен легион“ - най-високото френско отличие - през юни.

Миналия месец Саркози бе осъден за незаконно финансиране на кампанията си за преизбиране през 2012 г. — сериозен удар по неговото наследство и репутация. Той получи едногодишна присъда, половината от която е условна, а останалата част ще може да изтърпи у дома с електронна гривна или други мерки, определени от съда.

Миналата година най-висшият съд във Франция потвърди решение, с което Саркози бе признат за виновен в опит да подкупи магистрат в замяна на информация по дела, засягащи самия него.