С наближаването на междинните избори в САЩ новините и спекулациите около войната в Украйна се увеличават, но основният въпрос остава как Вашингтон може да изгради устойчиво европейско равновесие, което да разшири маневреното му пространство в един все по-многополюсен свят. Всеобхватното уреждане на конфликта е необходима, макар и недостатъчна, част от този отговор.

Европейските лидери възприемат руската агресия не само като заплаха за сигурността, но и като фундаментално нарушение на континенталния ред, създаден след Студената война. Това няма да бъде забравено скоро. Докато боевете продължават, а дори и при примирие, което остави политическите различия нерешени, Европа и Русия няма да успеят сами да постигнат стабилен баланс на силите.

Авторът на анализа Закари Пайкин е заместник-директор на проекта Better Order, научен сътрудник в програмата Grand Strategy към Института „Куинси“ и старши сътрудник в Института за мир и дипломация.

Според анализа времето за споразумение, което би било широко приемливо за сегашните европейски нагласи, изтича. Последните дни донесоха редица събития, сред които и обявеното споразумение за отмяна на американските санкции срещу руския дизел. На пръв поглед то трябва да намали натиска върху горивните пазари преди междинните избори в САЩ, но вероятно ще има ограничен ефект върху американското потребление и световните цени. По-неясни остават последиците му за преговорите за прекратяване на войната.

Критиците на споразумението твърдят, че то отслабва натиска върху Москва, но разполагат с малко доказателства, че по-строгите санкции ще доведат до желания резултат. Почти пет години след началото на опустошителната изтощителна война, отнела стотици хиляди човешки живота, Русия не изглежда близо до пълен икономически колапс. Надеждата, че санкциите сами ще принудят Москва да промени курса си, не може да замени стратегията. Увеличаването на натиска не е универсално решение за прекратяване на конфликта.

Отсъствието на резултат от натиска обаче не означава, че сделката за дизела автоматично ще съживи дипломатическия процес. Администрацията на Доналд Тръмп предпочита езика на икономическите сделки, но те не могат да заменят решаването на дългогодишните политически и свързани със сигурността проблеми, довели до войната.

Ако Вашингтон е очаквал сделката да създаде достатъчно доброжелателност за енергийно примирие между Русия и Украйна, тази сметка изглежда не се е оправдала. Москва очевидно е възприела готовността на украинския президент Володимир Зеленски да обсъди енергийно примирие като знак за слабост. Това подсказва на Кремъл, че руските удари по украинската енергийна инфраструктура причиняват по-големи щети, отколкото украинските атаки срещу руски петролни рафинерии. Москва може да приеме такова примирие срещу значително облекчаване на санкциите, но Киев би го оценил като погрешна отстъпка, която попълва руската военна каса.

Вместо ограничено споразумение за деескалация администрацията изглежда разбира необходимостта разговорите да обхванат по-широки въпроси на сигурността. Това е подход, който отчита, че войната има корени в продължилия десетилетия сблъсък на визии за това кой и как определя правилата на европейската сигурност. Разширяването на дневния ред може да даде възможност на всички страни да получат приемлив дял от бъдещото споразумение.

Засега конкретните предложения, за които се твърди, че се обсъждат между американски, европейски и украински преговарящи, трябва да бъдат оценявани предпазливо. Детайлите остават неясни. Размразяването на част от руските активи или изграждането на нова тръбопроводна инфраструктура от Русия към Европа биха били много трудни за приемане от европейците. Замразяването на конфликта по сегашната фронтова линия пък противоречи на обявената позиция на Москва. Според анализа фокусирането върху всяка отделна новина може да отклони вниманието от по-голямата картина — спешната необходимост от споразумение.

Последните проучвания показват, че кандидатът от крайната левица Жан-Люк Меланшон се изкачва на второ място. Подобен резултат би направил победата на Марин льо Пен на втория тур практически сигурна. Това би внесло хаос в кандидатурата на Киев за членство в Европейския съюз и би поставило под въпрос бъдещето на европейската помощ за Украйна, с потенциално опустошителни последици за военните усилия на страната.

В анализа се припомнят думите на бившия председател на Общото командване на въоръжените сили Марк Мили от края на 2022 г., че Украйна трябва да преговаря, докато още е в силна позиция. Тогава съветът не беше последван, а оттогава влиянието на Киев постепенно е намаляло. Според автора през последните месеци ходът на войната не се е обърнал в полза на Украйна и твърдението за обрат е било използвано за отлагане на трудни решения.

Остават и съмнения дали американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер разполагат с необходимите средства да преговарят по сложните въпроси около нов европейски ред за сигурност. Наред с признатото право на Украйна да се защитава срещу агресията, анализът посочва и твърдение, че Зеленски може да има личен интерес от продължаването на войната заради опасенията какво би го очаквало след напускането на властта.

Европейските държави не могат да пропуснат възможно последния шанс за приемлив изход за Украйна. Ролята на геополитически актьор изисква използване както на стимули, така и на принудителни инструменти за оформяне на средата за сигурност. Това се отнася и за двете воюващи страни, тъй като всяко споразумение ще изисква компромиси и от двете страни, независимо коя от тях има моралното право на своя страна.