Компанията зад ChatGPT — OpenAI — може и да изглежда на хартия като най-ценната частна компания в света, но в действителност в момента губи пари с темпове, които далеч надвишават възможностите ѝ да ги възстанови.

Според Агенция Франс Прес (AFP), OpenAI поръчва полупроводникови чипове за изкуствен интелект на стойност стотици милиарди долари, в момент, когато доверието на инвеститорите е опънато до краен предел. Сред сделките са договори с Nvidia, AMD и Broadcom, като AFP изчислява, че мащабът на тези чипови мощности би изисквал енергия, равна на 20 стандартни ядрени реактора.

За да изплати само последните си инвестиции, OpenAI ще трябва да генерира приходи от стотици милиарди долари, казва Гил Лурия, управляващ директор на консултантската компания DA Davidson. Междувременно, анализ на Financial Times оценява общите финансови ангажименти на OpenAI на над 1 трилион долара.

При толкова огромни капитали дори точната сума губи смисъл, защото вероятността OpenAI да изплати дори малка част от тези задължения изглежда все по-малка. Макар че оценката на компанията вече достига 500 милиарда долара, тя реализира годишни приходи от около 13 милиарда долара, като по-голямата част идва от абонатите на ChatGPT, съобщава TechCrunch.

С други думи, във въздуха виси астрономическо количество пари — толкова голямо, че останалата част от американската икономика вече зависи от това дали индустрията на изкуствения интелект няма да се провали. Или, както пише анализаторът на Bernstein Research Стейси Разгон в бележка до инвеститорите, Сам Алтман "има властта да срине световната икономика за десетилетие напред или да ни отведе в Обетованата земя".

"В момента не знаем кое от двете предстои," добавя тя.

Но как точно изглежда тази "Обетована земя" и в чия полза ще бъде - остава.

Някои технологични критици отбелязват, че огромната пропаст между разходите за изкуствен интелект и реалните приходи не е знак, че инвеститорите са загубили разсъдъка си. Напротив - това е смел залог на технология, която те вярват, че може напълно да елиминира човешкия труд, като така затвърди контрола им върху производството и премахне последните бариери в и без това нестабилната икономическа система.

Това дори не е тайна. Някои от най-влиятелните главни изпълнителни директори в САЩ открито се хвалят колко са развълнувани да автоматизират работни места с помощта на AI — или да заплашват служителите си с подмяна. Например, главният изпълнителен директор на Verizon Ханс Вестберг наскоро каза пред Wall Street Journal, че компанията му се справя "много, много добре" по отношение на броя на персонала. Когато го уточнява, той добавя: "той намалява постоянно."

Ако тези ръководители постигнат целите си, остава големият въпрос:

Какво ще правят останалите хора, когато няма повече работни места - особено в икономика, в която работата е единственият начин да оцелееш?