Москва преразглежда плановете за външноикономическа експанзия до 2020 г., започвайки постепенна преориентация на търговските си контакти от Запад на Изток. Експерти се съмняват в целесъобразността на поставените дългосрочни задачи, пише „Независимая газета“. Днес правителството ще разгледа подготвения от министерството на икономическото развитие проект за Основните направления на външноикономическата политика на Русия за периода до 2020 г.

Документът е ориентиран към агресивно проникване на руския бизнес на световните пазари. При това той предвижда преориентиране във външната търговия от страните от Европейския съюз към Индия и Китай. Независимите експерти са убедени, че сформирането на дългосрочни задачи не е навременно и би било по-правилно да се определят плановете в краткосрочна и средносрочна перспектива. Високопоставен чиновник от министерството на икономическото развитие призна на среща с журналисти, че подготвеният документ е секретен и правителството ще го обсъжда при закрити врати.

В същото време към Основните направления на външноикономическата политика на страната има и приложение без гриф „секретно“, което ще бъде публикувано. Една от основните задачи, формулирани в документа, по думите на източника, е осигуряването на водещи позиции за Русия в евразийското пространство. В контекста на това започва постепенната преориентация на партньорските връзки от Запад на Изток. Европа - нашият основен външноикономически партньор днес, в бъдеще ще остане на втори план, отстъпвайки място на Китай и Индия.

„Това са водещи, ключови пазари, които се развиват по-динамично, отколкото пазара на Европейския съюз“, уточни чиновникът. Ние имаме система от „пътни карти“ с Европа, въз основа на които ще се изгражда външноикономическата дейност. В нея ще доминират получаването на съвременни технологии и принципи за управление на бизнеса. Впрочем, предвижда се достатъчно активен обмен на активи, което ще позволи на нашите водещи компании да се чувстват уверено на западните пазари.

Що се отнася до евразийското пространство, то тук, по оценки на министерството на икономическото развитие, могат да се поставят и решат далеч по-амбициозни задачи. Особено що се отнася до ролята на Русия в икономическото сътрудничество в рамките на ОНД. Митническият съюз, който се създава в момента от Русия, Казахстан и Беларус, в бъдеще ще бъде разширен за сметка на встъпването на нови страни от ОНД. Но дотогава, отбеляза чиновникът, ще се отработва новия модел на валутни отношения, при който на рублата се възлага ролята на резервна валута, а на Москва – пълноправен финансов център, акумулиращ капитал от цялото ОНД.

При това приносът на руската икономика в световния БВП трябва да нарасне от 4 до 4,2-4,3%. Правителството е в дълг към руския бизнес, работещ за своя сметка и риск в чужбина, отбеляза чиновникът. На компаниите ще се оказва помощ, при това не само при лобирането на техните интереси. Държавата възнамерява да предоставя държавни гаранции за износа и да въведе механизми за застраховане на инвестициите в чужбина.

Тези инструменти трябва да бъдат създадени в течение на следващите две години. Конкретните срокове за влизане на Русия в Световната търговска организация не фигурират в проекта за Основните направления на външноикономическата политика. Преди това тези срокове бяха многократно озвучавани, но всеки път прогнозата не се сбъдваше. И все пак влизането в СТО „може да стане по-бързо, отколкото бихме си помислили“, заяви чиновникът. Отговаряйки на въпрос на „Независимая газета“ за структурата на външнотърговските операции на Русия на прага на 2020 г., той призна, че и след 12 години петролът и газът ще доминират руския износ, наистина, техният дял в общия обем ще намалее.

Това ще стане за сметка на увеличаването на износа на машиностроителна продукция от днешните 6-7% до 14% през 2020 г. Източникът от министерството на икономическото развитие отказа да отговори на въпрос дали ще се запазят митата за износа на продукция с висока добавена стойност, но със сигурност заяви, че на въглеводородните суровини износните мита ще бъдат запазени от правителството. Независимите експерти не само, че не споделят прекалено оптимистичното настроение на авторите на проекта на Основните направления на външноикономическата политика на Русия до 2020 г., но и въобще поставят под съмнение целесъобразността на приемането на подобен документ в момента.

Според директора на департамента за стратегически анализ на ФБК Игор Николаев, в създалите се условия да се утвърждава дългосрочна стратегия е безперспективно занимание. „Ситуацията се променя изцяло. И още след година ще се убедим, че руската икономика демонстрираща днес ежегоден ръст от 7-8%, въобще не расте“, подчерта експертът. Той смята, че опитът да се състави прогноза до 2020 г. е все едно да „строим пясъчни кули“.

Затова е целесъобразно да се концентрират усилията в краткосрочно и средносрочно планиране на икономическата дейност като цяло и външноикономическата – в частност. Това е необходимо, за да се разберат дълбочината и последиците от икономическата криза, която едва настъпва в Русия, и да се определи точката на завръщане на руската икономика към стадия на растеж. /БГНЕС