Държавната дума на Русия денонсира междуправителственото руско-украинско споразумение за средствата от системата за предупреждение за ракетно нападение и контрол на космическото пространство.

Руската страна смята за нецелесъобразно по-нататъшното действие на това споразумение, подписано през 1997 г. Става въпрос за използването на обектите за предупреждение за ракетно нападение и контрол на космическото пространство, намиращи се в Украйна /Мукачево и Севастопол/.

Министерството на Русия поставя акцент върху използването на такива средства на територията на Русия, предаде Интерфакс.

Припомняме, че по-рано този месец руските медии съобщиха, че Русия спира да използва радарите в Украйна. Министерството на отбраната на Русия прекратява използването на радари на територията на Украйна. Информация ще се получава чрез станцията край град Армавир в Краснодарския край.

Решението за това вече е подписано от руския министър на отбраната Анатолий Сердюков, съобщи вестник “Комерсант”, като се позовава на свой източник. От тази година по югозападното направление информация за предупреждение за ракетно нападение ще започне да се изпраща от радара “Воронеж-ДМ”, който е построен край Армавир. Така ще стане възможно отказването от услугите на радарите в Севастопол и Мукачево, които Русия беше принудена да купува от Украйна.

Според източника на изданието през последните две години руското Министерство на отбраната се е отнасяло с недоверие към данните на украинските станции и е поставяло под съмнение професионализма на работещите там. Междувременно през това време Киев вдигна почти два пъти арендата за радарите, като тя вече е 1,3 милиона долара годишно.

Украйна обаче разчита арендните отношения да продължат и заплащането да бъде увеличено още два пъти. Радарът край Армавир ще осигури наблюдение в сектора от Северна Африка до Китай, включително териториите на Иран, Пакистан и Индия.

В перспектива руското Министерство на отбраната планира да се откаже от използването на всички радари в чужбина – не само в Украйна, но и в Азербайджан, Беларус и Казахстан. /БГНЕС