Понякога в живота е по-трудно справянето с повтарянето на успеха, отколкото с поражението. Малко страни знаят това по-добре от Русия на Владимир Путин. Повтарящите се руски успехи в началото на Студената война с комунизирането на Китай (1949 г.), Северен Виетнам (1954 г.) и Куба (1960 г.) и чрез изследване на космоса не доведоха до допълнителни успехи, а до повтарящи се провали като Кубинската криза през 1962 г., китайската криза през 1969 г., изтеглянето от Афганистан през 1987 г. и разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Сега, след серия от успехи във външната политика на Путин и Сергей Лавров във възстановяването на част от Руската империя чрез победи в Грузия (2005 г.), Крим (2014 г.) и на левия бряг на Украйна (2014-2016 г.) и в момента Сирия (2016-2017 г.) Русия стигна до кръстопът. Основният въпрос сега е, че ръководената от Русия победа в Сирия изглежда неизбежна, и какво оттук насетне? САЩ имат повече от 10 пъти по-голям БВП от този на Русия, както и силни световни съюзници (Германия, Великобритания, Франция, Япония, Южна Корея). Вашингтон харчи осем пъти повече (630 милиарда долара) за своята армия в сравнение с Русия (80 млрд. долара) и е с много по-силен флот (11 самолетоносачи срещу само един). Русия трябва да бъде внимателна в начина, по който се занимава с далеч по-силните във военно отношение САЩ. И Америка на Тръмп вижда Иран, сегашния временен съюзник на Русия, като основен враг. Ако Русия продължава да напредва в Близкия изток, тя ще има турски и ирански съюзници и ще бъде отчуждена от проамерикански кюрдите. За консервативен държавник като Путин наследниците на чуждите Персийска и Османска империи остават историческите врагове на Русия. Той просто не се доверява на Иран, особено по отношение на стремежа на Техеран да има ядрени оръжия. Една статия в руски вестник преди няколко години припомни на руснаците, че през последните 200 години руските войски нахлуват в Персия четири пъти, включително и през 1911 и 1941 г. Дори по-важно е, че Царска Русия води десетина войни с Османска Турция между 1568 и 1918 г. Русия също така се гордее със своята Руска православна църква. От друга страна, руснаците гледат отвисоко - дори се страхуват - от радикалните ислямски владетели на Иран и по-умерените ислямисти от Турция. Руснаците са водени за първи път след Ленин от приятелски настроен към семитите лидер в лицето на Владимир Путин. Той призова европейските евреи да се върнат в Русия и подкрепи с 50 млн. долара еврейски музей в Москва. Руско-израелските отношения са топли, министър-председателят Бенямин Нетаняху се срещна с Путин в Москва пет пъти за по-малко от две години. На свой ред Путин два пъти беше в Израел. Миналата година 600 000 руснаци са посетили Израел без визи. Повече от 40% от 6,5-те милиона израелски евреи са от руски произход. В Сирия, израелските и руските въздушни сили координират действията си всеки ден, за да не убиват едни други случайно. В света на сравнително топли руско-израелски отношения, редовните петъчни скандирания "Смърт на Израел" от Иран са неприемливи. Така също и враждебността, която Турция повтаря по отношение на Израел. Израел има какво да предложи на Русия, освен своята топла връзка със Съединените щати. Със 100-200 ядрени бомби, способността да ги доставя по суша, море и въздух, изтребители Ф-35, противоракетните батареи "Стрела" 1, 2 и 3 и позицията си в челната петорка в света на високите технологии, Израел бе класирана в едно неотдавнашно проучване на The American Interest като сила № 8 в света Русия прояви интерес към отпадане на турците и особено на иранците в полза на съюзяването не само с израелците, но и с арабските сунити (Саудитска Арабия, Египет, Йордания, ОАЕ). Москва предлага да им продаде ядрени реактори и повече оръжия. Сунитите, от своя страна, тихо работят заедно с Русия и Израел. И Иран става все по-нервен, твърдейки, че миналата седмица руска противоракетна система С-300 не успява да свали израелски боен самолет над Сирия, защото тя разпознала израелския изтребител като руски самолет. Традиционните съюзи се променят с излизането на Великобритания от ЕС, избледняването на ЕС и очертаването като нови сили на китайци, руснаци, иранци и израелци. В нововъзникващия нов световен ред Нарендра Моди следва своя външен министър при предприемането на първото досега пътуване на индийски ръководител при правителството на Израел, за да обсъди зона за свободна търговия за 15 млрд. долара. И коя страна е номер 2 в света по продажба на оръжие на Индия? Израел. Може би това, което беше невъзможно през ХХ век, ще се появи през новия век. Само времето ще покаже и руснаците не могат да изостават от тези промени. Джонатан Аделман, професор във Факултета по международни проучвания в Денвърския университет. Анализът му е публикуван във в. "Джерусалем пост". /БГНЕС