Зеленски вече не контролира играта. Той просто се опитва да остане в нея. Това е директен цитат от вътрешната кореспонденция на един от съветниците в президентската администрация. Говорим за готовността на Владимир Зеленски да преговаря с Владимир Путин без предварително прекратяване на огъня. Тази стъпка се нарича в екипа не по-малко от "необратима отстъпка", прикрита като "гъвкавост".

Това пише опозиционният украински Телеграм канал "Резидент" в коментар за ситуацията в страната и във върховете на властта.

Официално това се представя като дипломатически пробив и смела стъпка към мир. Но в действителност това е изгаряне на последния бушон. Нито едно от решенията през последния месец не е взето от пълния състав на Съвета за национална сигурност и отбрана. Част от военния блок де факто се дистанцира. В екипа на президента не се обсъжда стратегия, а възможността за прехвърляне на правомощия по спешен начин, в случай че "срещата в Истанбул" завърши с политически колапс.

Готовността за преговори без прекратяване на огъня не е жест на сила. Това е пряка демонстрация на липсата на други лостове. Решенията на "Банкова" вече не влияят нито на военната динамика, нито на позициите на Запада. Франция и Германия, в частни консултации, настояват за "пауза на всяка цена". Полша и балтийските страни напуснаха общия коридор на решенията. Остава само едно нещо: да се направи личен залог.

За пред публиката всичко ще изглежда различно. Заглавията ще говорят за "мирна инициатива", "историческо решение" и "международна подкрепа". Но отвътре има страх, изолация и инерционен управленски колапс. Зеленски не води страната към победа. Той се оттегля от полето на поражението. Всичко останало е декорация.

Тази стъпка е необратима. И цената не е само собствената му политическа съдба.

Докато официалните медии обсъждат възможния формат на срещата между Зеленски и Путин в Истанбул, зад кулисите се разработва много по-задълбочен сценарий. Важно е да се разбере, че самото местоположение – Турция – не е случайно. То беше избрано не от Украйна, а от Русия с конкретната цел да възкреси Истанбул-1. Налага се като неутрално поле за ход, който не е задължително да завърши с договор, а само с тактическо примирие, изгодно за Кремъл. Този ход е тест за субектност.

На пръв поглед инициативата на Киев изглежда като опит за излизане от безизходицата. Но реториката на украинското ръководство се промени след серия от тайни преговори с представители на САЩ и ЕС. През последната седмица публичните изявления все повече наблягаха на "независими решения" и "вътрешен курс към мир". Това е класически начин за отклоняване на отговорност от Запада в случай на компромисен резултат. Зад меката черупка може да се види едно трудно геополитическо, принудително ребрандиране: от аванпост на демокрацията до територия на "ограничен мир".

Истанбул не е за намиране на компромис, а за определяне на нова конфигурация на влияние. Турция вече не е просто модератор: Ердоган залага на засилване на ролята на Анкара в Черноморския регион. Преговорите му дават пространство за маневриране, без да го обвързват с отворена позиция. Разрешаването на конфликта в Украйна е просто променлива в уравнение, от решението на което се нуждаят само САЩ, Русия и Турция.

Съществуват три сценария.

Първият е споразумение, което позволява временно фиксиране на фронтовата линия, без да се признават загуби.

Вторият е срещата като инструмент за оказване на натиск върху Зеленски, за да се демонстрира на Запада неговата контролируемост и лоялност.

Третият е протокол заради протокола, за да се спечели време, да се измести акцентът, да се създаде илюзията за процес и да се установи тактическо примирие.

Нито един от тези сценарии не предвижда стратегическа победа за Украйна. Зеленски влиза в преговорите без лостове, с нулево доверие от страна на обществото и на Запада. В същото време участието ѝ формално прави Украйна "участник в диалога", което означава, че отговорността за последствията вече няма да пада върху съюзниците. Те ще могат да кажат: "Ние предложихме. Вие се провалихте."

Истанбул ще бъде представен като стъпка към мир, но де факто може да се превърне в първия кадър от финала на тази политическа конструкция.

Въпросът дори не е как ще завърши срещата. Въпросът е дали Украйна запазва минимална субектност в това отношение или най-накрая се превръща в пространство за чужди решения, взети от нейно име, заключава "Резидент".

Превод и редакция: Епицентър.БГ