Военният кореспондент на "Комсомолская правда" Алексанъд Коц предава от освободения от руските войски град Суджа в Курска област. Войници от руската армия показаха на военните кореспонденти освободената Суджа. По улиците на града, където все още се чуват експлозии и изстрели.

По маршрута на Поддубни

Закъсняхме с 40 минути за срещата с придружаващите ни специални части - над Курск и района се спусна истинска млечна мъгла. И докато пълзим със скорост от 30 километра в час, тихо се радваме на този факт. При такова време не действат нито артилерия, нито лека авиация, което означава, че има шанс да се стигне до Суджа без инциденти. В колата с мен са военният кореспондент на ВГТРК Евгений Поддубни и неговият оператор Александър Пушин. И двамата се върнаха на работа след дълго прекъсване. Саня беше ранен през май, когато ни взривиха в бъгито на път от Волчанск. На 7 август миналата година Женя беше нападнат с дрон точно по този път за Суджа - възстановяването му отне месеци.

В уговорената точка се прехвърляме на бронирана бойна машина с антидроново "барбекю" и антени за радио-електронна война на покрива. На входа на Суджа надничаме през прозорците - някъде тук, на площадката, трябва да стои изгорялата кола на Поддубни. Но извън има само бяла мъгла.

Мародерска банда

Стелата на входа на предградието на Суджи - село Мирни, тук се разделяме с колата и продължаваме пеша, постепенно навлизайки в района на жп гарата на града. На кръстовището има бронетранспортьор M113 на НАТО, изгорял отвътре. Около него има разпръснати мини с венчелистчета. Няколко бойци от съседна част ги обстрелват с картечници - експлозиите бълват бял дим наоколо. Небето постепенно се прояснява и атмосферата се допълва от сигнала от детектор на дрон. Нашите дронове започват работя.

Оцелелите къщи са буквално обърнати наопаки. Имаш чувството, че тук се е състоял мощен набег на мародери. Всички къщи са с разбити врати - сякаш след жесток обиск.

"Само две седмици след като нахлуха, те откраднаха целия транспорт и го откараха към Украйна - детски автобуси, училищни автобуси, фирмени автомобили", разказва местният жител Виктор Белобров. - "Изнесоха всичко. Изнасяха от базите метал, дърва, бензин... Едвам си скрих колата. Опитаха се да я откраднат през нощта. Казах, че ще отида в комендантството. Войникът се развика и ме заплаши, че ще ме застреля, но повече не дойде. Съседните дворове бяха разграбени и не ни притесняваха. Беше страшно – всички врати бяха разбити. Първо изнесоха златото, после компютрите и техниката. След това лични вещи, дори бикини. Съседката се кълнеше, че изнасяли дори женски дрехи. Един нацист се развика: "Жалко, че не ни е позволено да ви бием - вас, руснаците, иначе щяхме да ви избием всички тук!"

Варварите на ХХI век

Виктор живее срещу магазина за алкохол. Казва, че всяка вечер в него пристигали кервани от коли с окупатори.

- Тук постоянно пиеха бира. С картечници. А аз имам три момичета, жена и сме трима мъже вкъщи.

Виктор вече е изпратил семейството си в Русия. Самият той засега е останал, но също смята да се евакуира.

Отиваме по-нататък към центъра. Отбелязвам странната страст на украинските "хищници" към "графитното изкуство". Освен това, като правило, те избират руски вериги магазини като свои "платна". Помните ли онази "Пятерочка, която стана обект на поклонение за украинците? В действителност тя не е единствена. Всеки хранителен магазин в града е бил подложен на такова нашествие, след което по рафтовете не са останали нито цигари, нито алкохол, нито храна, но по стените има надписи, демонстриращи степента на образованието и възпитанието на варварите на ХХI век. А то не е на много високо ниво.

"Те по начало бягаха", разказва за "опонентите" командирът на руската група от специалните сили. "Но сега малко се окопитиха и се опитват да се закрепят. По засечени данни дори се опитаха да вкарат диверсионни групи обратно в Суджа, но не успяха. Началството или им нарежда да отстъпят, или, напротив, ги гонят напред. Като цяло не може да се каже, че сега бягат презглава. Опитват се да хапят в отговор. В западната част, в покрайнините, все още има огнища на съпротива. Но те просто са без връзка и не разбират какво се случва около тях. И градът вече е изцяло под наш контрол. Боевете вече се водят в Гончаровка. Но врагът сега атакува Суджа с танкове и артилерия", разказва командирът.

Сякаш в доказателство на думите му се чуват продължителни изстрели от реактивни системи за залпов огън. Няколко секунди по-късно западната част на града, на няколко пресечки от нас, е ударена със залп от "Град" - земята се тресе под краката ни от експлозиите.

За да стигнете до центъра на града, трябва да преминете през разрушен мост. Засега временно решение е да се прехвърлят камъни и дъски през потока. Но скоро инженерите ще пристигнат и ще поставят понтоните.

В едно от мазетата в центъра на града войници от специалните части откриват команден пункт на част от ВСУ. Настанени са били удобно. Работни места, спални помещения с удобни матраци, събрани от околните къщи. Хладилници с храна, пералня и дори душ. Склад с продукти. Електричеството - от генератори, водата явно са я докарвали. Изглежда са избягали набързо, изоставили са дори служебна документация. В двора има непокътнат бронетранспортьор Stryker. С него нямаше да стигнат доникъде - всички мостове бяха взривени.

Отново силен залп от "Град" - и отново "земетресение" в западната част на Суджа. Десет минути по-късно - още един. Това е в традицията на врага. Когато украинските въоръжени сили губят някой чувствителен обект или градо, отстъпвайки, те се опитват да не оставят камък върху камък.

НЕ МОЖЕХ ДА ЛЕЖА В БОЛНИЦАТА

Връщаме се от моста към Мирни.

- Евгенич, трудно ли беше да гледаш всичко това по телевизията? - питам моя приятел Поддубни.

- Просто не можех да гледам в началото, беше ми много тежко. След това започнах бавно да вниквам. Но, разбира се, не е лесно - на болничното легло. В началото лекарите дори не ми дадоха телефон, защото знаеха, че ще следя какво се случва.

- Репортерският червей изгриза ли те отвътре?

- Червеят на гражданска позиция. Трагедията е страшна - окупираха Курска област. И това е последното нещо, което си спомням след раняването.

- А когато разбра за мащаба на окупацията?

- Месец по-късно, когато излязох от реанимацията. Там наистина никой не говореше за това. Лекарите ме държаха в неведение, защото трябваше да се боря за здравето си.

- И сега не можа да останеш вкъщи?

- Тук имам близки хора, бойни другари... И, ще повторя, това е тежко и потискащо състояние, когато знаеш, че някъде нашите хора са под окупация.

Междувременно обстрелът вече затруднява евакуацията на цивилни. Руските военни постепенно извеждат гражданите на Суджа в безопасна зона, където ги разпределят в центрове за временно настаняване.

Превод и редакция: Епицентър.БГ