Националният дълг на САЩ е нараснал с близо 400 млрд. долара за двата месеца, откакто достигна рекордните 40 трилиона долара. Данните на Министерството на финансите на САЩ показват, че държавният дълг вече възлиза на близо 40,4 трилиона долара.

Рекордното равнище от 40 трилиона долара е било достигнато на 19 август тази година. Оттогава обемът на държавните заеми се е увеличил с 1 процент.

Прогнозите на американски експерти сочат, че през следващото десетилетие националният дълг на страната ще нарасне до приблизително 120 процента от брутния вътрешен продукт. Това означава, че задълженията на федералното правителство ще надхвърлят годишното производство на цялата американска икономика.

САЩ отделят близо 970 млрд. долара годишно за лихвени плащания по държавния дълг. Тази сума е по-голяма от разходите за отбрана, а от 2020 г. насам тези плащания са се утроили.

Според Peterson Institute for International Economics, ако не бъдат предприети реформи в държавните разходи или данъчното облагане, американският дълг може да достигне 50 трилиона долара в рамките на шест години.

Държавният дълг на САЩ нараства рязко през последните две десетилетия. В началото на века той беше под 6 трлн. долара, или около 12 трлн. долара по стойността на парите през 2026 г. Мащабните държавни разходи по време на финансовата криза и пандемията задълбочиха и без това огромните бюджетни дефицити.

Само през последните десет години общият дълг се е удвоил.

Ключовият показател, следен от пазарите, е дългът, държан извън федералните институции. Той изключва задълженията между отделните части на правителството и вече надхвърля 32 трлн. долара, приблизително колкото е размерът на американската икономика.

Бюджетната служба на Конгреса очаква до края на десетилетието този дълг да надхвърли рекордните 106% от БВП, достигнати след Втората световна война. Прогнозата е съотношението да нарасне до 120% през 2036 г.

С увеличаването на задлъжнялостта инвеститорите изискват все по-висока доходност, за да купуват американски държавни облигации. Това повишава разходите за обслужване на дълга, които вече надхвърлят федералните разходи за национална отбрана.

Ситуацията предизвиква безпокойство във Вашингтон. Преди публикуването на данните за дълга, Министерството на финансите съобщи, че ще удвои обратното изкупуване на дългосрочни държавни облигации в опит да ограничи разпродажбите на пазара.

Икономисти обаче предупреждават, че мярката може да затрудни целта на Фед да върне инфлацията до 2%

Миналата седмица САЩ трябваше да предложат най-високата доходност от 2001 г. насам, за да пласират 30-годишни облигации. На проведения в сряда аукцион на 10-годишни книжа доходността достигна най-високото си равнище от 2007 г., тъй като инвеститорите се тревожат от размера на дълга.

„Става дума за огромна сума, а разходите за лихви ще я увеличават допълнително“, казва пред FT Ед Ярдени, президент на Yardeni Research.
„Ако опасенията от големия дълг повишат лихвите, разходите за неговото обслужване ще нараснат още повече. Това е порочен кръг.“

Тръмп се завърна в Белия дом през 2025 г. с обещание да ограничи разхищението на държавни средства. Финансовият министър Скот Бесънт пое ангажимент бюджетният дефицит да бъде свит до 3% от БВП до края на президентския мандат.
„Пазарът на акции не е подготвен за рязко повишение“, предупреждава техническият стратег Джонатан Крински

Съкращаването на разходите в някои области обаче беше неутрализирано от големите данъчни облекчения в „Големия красив закон“ на Тръмп, приет през 2025 г. Очаква се той да увеличи държавния дълг с над 4 трлн. долара до 2034 г.

Тръмп поиска и годишният бюджет за отбрана да бъде увеличен с повече от половината до 1,5 трлн. долара. Това е най-голямото искане за финансиране в историята на САЩ.

Бюджетният дефицит се е свил от 6,3% от БВП през 2024 г. до 5,9% през 2025 г. Бюджетната служба на Конгреса очаква той да намалее леко до 5,8% през 2026 г.

Държавният дълг на САЩ е резултат от натрупаните през годините бюджетни дефицити и разходите за лихви върху тях.

Според анализатори и двете големи политически партии са пропуснали възможности да предприемат съществени мерки за ограничаване на разходите в периоди на икономически растеж.

„Всичко това се случва в момент, когато икономиката е сравнително силна, а въпреки това продължаваме да трупаме годишни дефицити от порядъка на 2 трлн. долара“, казва пред FT Шай Акабас, вицепрезидент по икономическата политика в Bipartisan Policy Center.

„Ако икономиката изпадне в спад или конфликтите в чужбина се разраснат допълнително, тези числа ще станат още по-големи.“

Съвместната икономическа комисия на Конгреса изчислява, че през последната година общият държавен дълг е нараствал средно със 7,9 млрд. долара на ден, или приблизително с 91 000 долара в секунда.
Бюджетни експерти се надяват преминаването на прага от 40 трлн. долара да се превърне в сигнал за тревога и да принуди политици от двете партии да предприемат сериозни мерки за овладяване на дълга.