Руският президент Владимир Путин отбелязва днес една година от избирането му за трети президентски мандат с висока популярност въпреки смачкването на политическите свободи и обтегнатите отношения със САЩ.

60-годишният бивш шпионин от КГБ спечели 63,6% на изборите на 4 март миналата година срещу слаби конкуренти, които отказаха да влязат в спор с него по какъвто и да е проблем. Той служи четири години като премиер на бившия президент Дмитрий Медведев преди двамата да се договорят да си разменят местата, което теоретично може да разшири управлението на Путин до повече от две десетилетия.

Избирането му беше предшествано от първия прилив на големи протести срещу Кремъл в постсъветско време, по време на които изгряха звездите на млади опозиционери. Много от тях си създадоха име чрез социалните мрежи и мечтаят да влязат в конкуренция с Путин през 2018 г. Отговорът на руския лидер дойде скоро след избирането му. Кремъл прокара през парламента закони, заплашващи протестиращите с огромни глоби и определящи групите с чуждестранно финансиране като "чуждестранни агенти", местния термин за шпионин.

"Заради слабите му позиции политиката му се втвърди", казва аналитикът от политическия институт ИНДЕМ Юрий Коргунюк. "В момент, когато обществото ни се разцепва, Путин взема мерки за минимизиране на зараждащата се заплаха", допълва аналитикът от Института за хуманитарни и политически изследвания Владимир Слатинов. "Не мисля, че той прави това с някакво особено удоволствие. Мисля, че би предпочел да продължи политическите реформи", допълва Слатинов в интервю за държавната осведомителна агенция РИА "Новости".

Путин обвини директно протестиращите, че са финансирани от американския Държавен департамент. Обвинението влоши още повече отношенията със САЩ, които вече бяха пострадали от решението на Москва да наложи вето на санкции на ООН срещу сирийския президент Башар ал-Асад. Но това беше само началото на дипломатическия конфликт. Отношенията между двете страни удариха дъното както по време на първия президентски мандат на Путин между 2000 и 2008 г.

Отказът на Русия да съди отговорните за смъртта в предварителния арест на руски адвокат, разкрил голяма държавна измама, доведе до налагането от САЩ на забрана за пътуване в страната на високопоставени руски представители. Москва отговори като забрани на американски семейства да осиновяват руски деца, решение, което предизвика глобално възмущение. То целеше да засили националистическата реторика, върху която беше изградена популярността на Путин.

Конфронтационната стратегия на Кремъл изглежда увеличи изолацията на Путин в чужбина, макар че той остава невероятно популярен сред обикновените руснаци, които още са огорчени от понижения статут на страната им след разпадането на СССР. Анкета на уважавания център Левада установи, че 65 на сто от участниците смятат, че Путин е направил повече добри, отколкото лоши неща за страната си в последната година. Под 20% считат, че той съсипва Русия.

Анкетата установи още, че според 36% от участниците най-голямото постижение на Путин е способността му "да върне на Русия статута й на велика сила". Третият най-популярен отговор е успехът на Путин в "справянето със сепаратистките тенденции (вътре в Русия) и предотвратяването на разпадането й).

"Това беше година, в която Путин опита да успокои хората, като покаже, че държи положението под контрол", казва политическият анализатор Павел Святенков, цитиран от РИА "Новости". "Най-важното е, че Путин не се е променил (спрямо първите му два мандата във властта)", казва професор Леонид Поляков от Висшето училище по икономика. "Той разбира мисията си, отговорността си да служи на Русия", допълва Поляков пред агенция ИА Регнум.

До момента самият Путин не е говорил за годишнината и продължава да следва графика си, включващ среща в Москва с украинския си колега Леонид Кучма. Но група негови привърженици издигна стена от цветя в центъра на Москва с надпис "Русия завинаги". /АФП