В понеделник руският президент Владимир Путин поздрави беларуския си колега Александър Лукашенко с успешното произвеждане на парламентарните и местните избори в страната, предаде ТАСС, цитирана от БТА.

На сайта на Кремъл беше публикувана телеграмата на Путин, която се казва, че „високата избирателна активност и резултатите от народното волеизявление нагледно потвърждават широката подкрепа за провеждания под вашето ръководство курс към хармонично социално-икономическо развитие на Беларус, гарантиране на вътрешнополитическата стабилност и развитие взаимноизгодните интеграционни процеси в рамките на Съюзната държава“.

На 25 февруари за пръв път в Беларус бяха произведени едновременно парламентарни и местни избори за излъчване на 110 депутати в Камарата на представителите в Националното събрание и над 12 500 членове на местните съвети. За места в парламента се съревноваваха 263 кандидати, а за влизане в местните органи на властта – 18 820. По данни на беларуската ЦИК избирателната активност е била 73,09 процента.

„Беларус произвежда избори. Не е нужно да затаявате дъх“, изведе на 23 февруари в заглавие по темата „Политико“. Изданието отбелязва, че 6,9 милиона беларуси с право на глас гласуват за пръв път след президентските избори през 2020 г., осигурили шести мандат за Лукашенко, който е на власт от 1994 г. Плурализмът беше осигурен  чрез допускане до участие във вота на четири политически сили, които „гръмогласно подкрепят режима на дългогодишния диктатор Александър Лукашенко, и толкова“.

Става дума за „Белая Рус“, комунистическата партия, Либерално-демократическата партия на Беларус и Републиканската партия на труда и справедливостта. Само на тях беше разрешено да продължат а съществуват, след като Лукашенко забрани или разпусна всички останали партии. Това стана след масовите протести заради фалшифицирането на президентските избори през 2020 г., припомня „Политико“.

Кандидатите, които се явиха на неделните избори, не участваха в никакви дебати, а само прочетоха идентичните си програми по държавната телевизия, отбелязва „Политико“. „Ако някой смята нашите избори за скучни,… има цирк, театър, концертни зали“, каза председателят на беларуската ЦИК Игор Карпенко по време на едно от телевизионните излъчвания.

За пръв път на тези избори нямаше наблюдатели от ОССЕ, а режимът на Лукашенко позволи само на представители на проправителствените партии да присъстват в избирателните секции, подчертава „Политико“. Правенето на снимки на попълнени бюлетини в тъмната стаичка – тактика, използвана досега от активисти, за да оспорват официално обявените резултати от вота, вече също е забранена.

Беларуският юрист и активист в изгнание Павел Сапелка каза за „Политико“, че не е особено важно как ще гласуват хората и дали въобще ще гласуват. Достатъчно е (за режима) да накара известен брой хора да отидат до урните.

И докато изборите през 2020 г. омаломощиха Лукашенко почти до точката на пречупване, пише „Политико“, изборите на 25.2.2024 г. едва ли ще имат същия ефект – с помощта на президента Путин Лукашенко прокуди в изгнание, вкара  затвора или уби голяма част от беларуската опозиция.

В навечерието на вота лидерката на беларуската опозиция Светлана Тихановска заяви, цитирана от ДПА, че парламентарните избори в Беларус няма да имат нищо общо с демокрацията. „Това е фарс, това е шоу, това е цирк, но не и избори“, каза Тихановска на 22 февруари на среща с представители а ОССЕ във Виена. С оглед на смъртта в затвора на Алексей Навални – главния противник на Кремъл, Тихановска призова за по-решителни международни реакции на смъртта на политически затворници в Беларус и Русия. Усещам, че диктаторите пробват докъде могат да стигнат без да има последици, подчерта Тихановска, чийто съпруг беше осъден през 2021 г. на 18 години затвор.

Според беларуския зам.-министър на външните работи Юрий Амбразевич обаче, цитиран на 27 февруари от ТАСС, САЩ и ЕС използват правата на човека като предлог за намеса във вътрешните работи на суверенни държави. А председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин каза същия ден, че резултатите от изборите в Беларус са демонстрирали победата на патриотичните сили и народната подкрепа за президента а страната. Съобщено беше също, че наблюдателите от Думата отбелязват, че изборите са преминали открито, конкурентно, легитимно, без регистрирани нарушения, съобщи ТАСС.

Държавният департамент на САЩ от своя страна разкритикува начина на произвеждане на вота и го нарече „фалшифицирани избори“, произведени в „климат на страх“, предаде беларуската редакция на РСЕ.

Във видеообръщение от Литва Тихановска отчете също, че в избирателните листи няма хора, които биха предложили промени, защото „режимът позволи единствено на удобни марионетки да участват. Призоваваме за бойкот на този безсмислен фарс, към неучастие в тези избори без избор“, цитира я РСЕ. Изненадващо, в деня преди изборите обръщението на Тихановска беше излъчено в цяла Беларус, след като опозиционни активисти успяха да получат достъп до около 2000 екрана за реклама по улиците, съобщи Асошиейтед прес. Правозащитният център „Вясна“ предаде в неделя, че служители на компанията собственик на екраните бързо са били арестувани. 

Още преди изборния ден беларуската ЦИК обяви рекорден брой граждани, участвали в предварително гласуване, започнало на 20 февруари. До 24 февруари са гласували близо 48 процента от избирателите. Според наблюдатели предварителното гласуване е механизъм, използван от беларуските власти, за фалшифициране на изборите. Беларуската опозиция смята, че предварителното гласуване позволява изборни манипулации, тъй като урните остават без надзор в продължение на 5 дни, посочва РСЕ.

„Вясна“ твърди, че много гласоподаватели са били принуждавани да участват в предварителното гласуване, сред които студенти, войници, учители и други държавни служители. „По време на вота се извършват задържания на хора, арести и обиски, алармират от „Вясна“.

Освен това, предаде РСЕ, властите засилиха мерките за сигурност по улиците и в избирателните секции в цялата страна, а полицаите преминаха учение как да се справят с избиратели, които може да нарушат изборните правила.

За пръв път кабините за гласуване нямаха завеса, отбелязва РСЕ, а местата за гласуване бяха охранявани освен от полицаи също и от младежка правоохранителна организация и от пенсионирани служители от силите за сигурност. При нужда  в готовност за намеса бяха и специално сформирани екипи за бързо реагиране.

Има информация, съобщи ДВ, че са били съставяни списъци на хора, които не са отишли да гласуват, казва Уладзимир Устапенка – ръководител на Мисията за демократичен Беларус в Брюксел, близък съратник на Тихановска. „Хората рискуват да бъдат уволнени от работа“, обяснява Устапенка.

Самият Лукашенко отбеляза, цитиран от ТАСС, че „изборите са преминали изненадващо гладко“. Според анализ на Даря Бернщайн за Дойче веле в Беларус вече има култ към личността на Лукашенко, а учениците ходят на екскурзии по важните места, свързани с живота му. ДВ припомня, че преди президентските избори през 2020 г. редица независими медии са се опитали да изяснят за кого смятат да гласуват техните читатели. Тогава се оказва, че рейтингът на Лукашенко е само 3% и властите забраняват на медиите да правят политически анкети. Независими социологически проучвания също не се извършват.

„Придворните“ социолози, отбелязва ДВ през ноември 2023 г., казват, че Лукашенко се ползва с доверието на 76,3% от беларусите, докато преди година този показател е бил 72 на сто.

В анализа на ДВ се изреждат три причини за засилване на култа към Лукашенко: предстоящите президентски избори догодина, на които той обяви, че ще се кандидатира; натрупалата се умора от негативизъм и от постоянните новини за репресии, в резултат на което „дори у привържениците на режима се пораждат подозрения, че той се крепи единствено на страха“, а пропагандата се мъчи да създаде положителен имидж на Лукашенко; стремежът да се покаже, че в Беларус има само един политически лидер, който лично определя политиката на държавата, обобщава социоложката Леся Рудник.

ДВ разказва как на срещите си с Лукашенко пропагандистите идват с дрехи, на които са щамповани цитати от негови изказвания, „а на публични мероприятия диктаторът често е заобиколен от победителките в конкурсите за красота“.

В същото време продължаващите репресии срещу инакомислието не спират, съобщава АП. Зад решетките остават над 1400 политически затворници, включително лидери на опозиционни партии и изявеният правозащитник Алес Беляцки, удостоен през 2022 г. с Нобелова награда за мир.

Служители на комисията на ООН за правата на човека в понеделник призоваха беларуските власти да помилват опозиционен политик, диагностициран с тежка форма на рак. 66-годишният Ригор Кастусю – лидер на Беларуския народен фронт, който излежава 10-годишна присъда по обвинение в „заговор за завземане на властта“. БНФ е сред най-старите политически партии и беше закрит от Върховния съд на Беларус през 2023 г., отбелязва АП. 

Според „Вясна“ точният брой на политическите затворници в Беларус е 1421, а петима вече са починали зад решетките.

Успоредно с това се засилват и репресиите срещу църквата. В Беларус 80% от населението са православни християни, около 14 на сто са католици, а 2 процента – протестанти. Лукашенко пък се самоопределя като „православен атеист“, пише АП.

Агенцията съобщава, че миналия месец Лукашенко е ратифицирал закон, задължаващ всички религиозни организации да се пререгистрират, за да не бъдат обявени за незаконни. 

Изследователката от „Хюман райтс уоч“ Анастасия Круопе казва, цитирана от АП, че този закон „дава на властите повече инструменти и възможности за репресии“.

През последните 3 години, още преди въвеждането на новия закон, най-малко 74 свещеници са били арестувани, глобени или депортирани по данни на „Вясна“.

Архиепископ Артеми Кишченко от западния град  Гродно е отстранен от всички църковни постове и принуден да се пенсионира през 2021 г., защото осъжда репресиите и опитите на Москва и Минск да използват църквата като политически инструмент.

В интервю за АП архиепископ Георги Рой от Гродно, който през 2023 г. избяга във Вилнюс, обвини православните църкви в Русия и Беларус, че легитимират „агресивната еспанзионистична идеология на Москва“.

„В името на Христа се оправдават войната, кръвопролитията, насилието и неистините“, каза архиепископ Рой и добави, че руските православни лидери „служат на тази идеология, но аз не мога да се примиря с този ужас и да живея в такъв грях“. Архиепископът каза, че беларуските власти открито се опитват да държат изкъсо свещенослужителите, непрекъснато ги привикват на „превантивни“ политически беседи, ровят в сайтове и социални мрежи и дори изпращат служители по сигурността да слушат какво се проповядва на литургиите.

АП цитира Александър Румак – комисар по религиозните и етническите въпроси, който през септември 2023 г. заявява пред беларуския Съвет за сигурност, че властите трябва да осигурят „духовна сигурност“ на обществото като начин за „поддържане на сигурност и спокойствие в страната“.

Специалният докладчик на ООН за Беларус Анаис Марен каза за АП, че новият закон ще позволи на властите „да унищожат останките от гражданско общество, които още не са в нелегалност, в затвора или в изгнание“.

Преподобният Змицер Хведарук нарече пред АП закона „най-репресивният в Европа“ и каза, че много протестантски църкви са изправени пред труден избор – или да прекратят дейността си, или да се върнат към мрачните съветски времена, когато протестантски църкви са действали нелегално, а богомолците  се събирали в частни домове и се молели, изправени пред риск от наказателно преследване. Преподобният Вячаслау Барок, който е избягал в Полша, казва, че иска да се върне в църквата си в Расони, Витебска област, но не може, докато държавата арестува свещеници, защото носят ръста си и наричат злото „зло“.