Русия няма да забрави чудовищните престъпления на нацизма, заяви президентът

Руският президент Владимир Путин положи букет от тъмночервени рози на безименната братска могила на 300-метровата алея на Пискаревското гробище. Там е погребан и брат му, двугодишният Виктор, загинал по време на блокадата на Ленинград.

Събитието беше посветено на 82-ата годишнина от вдигането на 872-дневната блокада и Деня на пълното освобождение на Ленинград от нацистката блокада, предаде ТАСС.

Държавният глава се появи на алеята на Пискаревското гробище, закачил на ревера си си маслиненозелена лента Мадала за победата, носен в Санкт Петербург в тези тържествени дни като символ на паметта на ленинградските герои. Въпреки студа и високата влажност, държавният глава пристигна на мемориала гологлав.

Пред монумента "Майка Родина" президентът коленичи и положи венец в памет на жертвите на нацистката обсада на непокорения град-герой. Малко преди това Путин положи цветя пред паметника "Граничен камък" на Невския хълм в Ленинградска област, където баща му се е борил с нацистите.

Русия няма да забрави чудовищните престъпления на нацизма, на които войниците и командирите на Червената армия сложиха край, посочи Путин в телеграма до участниците във възпоменателната церемония, посветена на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста и 81-ата годишнина от освобождаването на затворниците от концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау (Освиенцим) от Червената армия.

"Ние никога няма да забравим тези чудовищни ​​престъпления, на които съветската Червена армия сложи край. Прекланяме се пред героизма на нейните войници и командири, които спасиха еврейския и други народи от унищожение", отбеляза руският лидер, подчертавайки, че Русия почита смелостта и силата на духа на всички, които не се подчиниха дори в най-трудните изпитания.

Международният ден в памет на жертвите на Холокоста се отбелязва всяка година на 27 януари. На този ден през 1945 г. Червената армия освобождава концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау (Освиенцим), намиращ се в Полша. Терминът "Холокост" (от старогръцката дума holocaustosis – всеизгаряне, унищожаване чрез огън) стана широко разпространен през 50-те години на миналия век благодарение на книгите на писателя Ели Визел, бивш затворник в Аушвиц.

Пискаревското гробище е най-големият масов гроб от Втората световна война. По време на обсадата Пискаревка е била в северните покрайнини на Ленинград и тук са се извършвали масови погребения през първата и най-сурова зима на обсадата. 420 000 жители на Ленинград, починали от глад, студ, болести, бомбардировки и обстрели, са погребани тук в масови гробове, заедно със 70 000 войници, защитавали града-герой. Мемориалът съдържа и приблизително 6000 индивидуални военни гроба.

През 1960 г. тук е издигнат мемориалът „Родина“, проектиран от ленинградските архитекти Александър Василиев и Евгений Левинсон, и е запален Вечен огън. През 2000 г. е създадена Алеята на паметта, посветена на защитниците на Ленинград и на тези, които са работили в обсадения град, поддържайки неговата жизнеспособност.