Руският министър-председател Владимир Путин първи от кандидатите за президент определи в своята проектопрограма насоките на икономическо развитие на страната.

Цели без инструменти

Няма принципно нови икономически тези в публикувания на предизборния сайт на Владимир Путин документ. Той акумулира основните идеи и проекти, заявени от ръководството на страната през последните няколко години: преход от суровинна икономика към иновационна, премахване на административните бариери през бизнеса, създаване на условия за приток на инвестиции в руската икономика, повишаване на конкурентността на националната промишленост.

"Публикуваната на сайта на Путин проектопрограма е по-скоро предизборни лозунги. Това са формулирани цели, към които той смята за необходимо да се стреми. Съгласен съм с всички цели, които са формулирани там", заяви ръководителят на Икономическата експертна група към правителството на РФ Евсей Гурвич.

Мнението на икономиста се споделя и от управляващия директор на групата компании "Тройка Диалог" Евгений Гавриленков: "Не искам да споря с целите, с двете си ръце гласувам "за", но това са декларации за намерения. Ако ние обсъждаме програма, трябва да е ясно, как тя ще бъде реализирана, по какъв начин".

Може би държавата просто не разполага с инструментите, необходими за постигането на обявените цели, предполага директорът на Института за глобализация и социални движения Борис Кагарлицки. "Необходими са масирани инвестиции, необходимо е създаването на работни места, повишаването на производителността на труда също, трябва да направим по-конкурентна индустрията. Проблемът е в това, че днес ние нямаме, а и в близките година и половина – две няма да разполагаме с нужните инструменти за това. Ако със същите икономически инструменти, с които ние днес работим, не успяхме рязко да повишим производителността на труда, от това, което ще напишем в програмата, тя няма да се повиши", убеден е той.

Олимпийски товар

Експертите смятат, че осъществяването на посечените в проекта цели няма да е лесно. Първо, за това ще е необходимо приемането на непопулярни мерки, при това те ще са непопулярни не само сред населението, но и сред чиновниците и част от бизнеса, подчертава Евсей Гурвич.

В допълнение, в руската икономика съществуват редица ограничения, свързани с решения, приети от властите през последните години. "Имаме сериозни ограничения за изпълнението на тази задача", коментира плановете за двукратно увеличаване на производителността на труда директорът на департамента за стратегически анализ на компанията ФБК Игор Николаев. "През следващите десет години възнамеряваме да харчим огромни средства за отбрана, за различен род проекти, като Олимпиада, Световно първенство по футбол, срещи на върха и др. Нуждаем се от пари, за да изпълним завишените социални ангажименти, от които е невъзможно да се откажем", добавя той. А това означава, че ще бъде невъзможно да се използват бюджетни инструменти за стимулиране на търсенето, развитието на инфраструктурата и др.

При това, както отбелязва Борис Кагарлицки, всички иновационни пробиви и като резултат от тях – ръст на производителността на труда през втората половина на ХХ век са били свързани с "мощното изригване на държавни инвестиции".

"По време на оръжейната надпревара растежът на производителността на труда в развитите икономики е бил изключително бурен. В целия свят рязко се вдигаха цели отрасли, свързани с отбранителната промишленост. Заедно с отбранителните отрасли възникнаха Интернет, персоналните компютри, мобилните телекомуникации; усъвършенстваха се авиационните двигатели, които ние използваме в гражданската авиация, усъвършенства се телевизията".

Но експертът подчертава, че подобно развитие изисква две задължителни условия: ясно разбиране, "какви отрасли, и за чия сметка вие смятате да ги развивате", и високо качество на държавния апарат, а именно последното повдига маса въпроси.

Далеч не всички експерти подкрепят тезата за приоритет на държавните инвестиции. Напротив мнозина от тях смятат, че необходимо условие за успешна модернизация е намаляването на държавното участие в икономиката.

"Държавните инвестиции не са много ефективни в Русия. По принцип държавата трябва да инвестира само в инфраструктура. Тя трябва да излезе от икономиката, за да се удвои производителността", смята Гурвич.

От проектопрограмата не е напълно ясно, дали държавата смята да излезе от икономиката, но е очевидно, че на частните инвеститори се възлага важна роля. Предвижда се стимулиране на частните инвестиции, включително и чрез намаляване на лихвите по кредитите. Това може да бъде направено само, ако се обуздае инфлацията, смята Евгений Гавриленков от "Тройка Диалог".

Ще припомним, че през 2011 г. растежът на цените достигна 6,1% - това е рекордно нисък показател за последните 20 години. Гавриленков смята, че при продължаване от Централната банка на настоящата политика през 2012 г. инфлацията може да бъде понижена до 4-5%. т.е. едно от условията за привличане на частни инвеститори ще бъде изпълнено.

Програма по време на световна криза

"Моделът на икономически растеж от миналото десетилетие, основаващ се на високите цени на петрола и използването на ненатоварените мощности, построени още по времето на СССР, на практика се е изчерпал", е записано в проектопрограмата.

Междувременно мощна спирачка за диверсификацията на икономиката може да стане суровинната инфраструктура, която държавата е развивала през всичките тези последни години. "Ние укрепихме гръбнака на суровинната икономика под формата на петроло- и газопроводи - "Северен поток", "Южен поток" - всички тези тръби трябва да бъдат напълнени с нещо", разсъждава Игор Николаев.

Процесите, които текат в световната икономика, може да не позволят на Русия повече да се развива за сметка на износа на въглеводороди. Това, което се случва днес в света, някои експерти наричат предкризисна ситуация, а други – начало на разпад на съществуващия икономически модел.

"Сега всяка икономическа програма, която някой ще напише, ще бъде абсолютно нереалистична. Защото сме свидетели на криза на световната икономическа система", убеден е Борис Кагарлицки.

Рецесията, в която може да затъне световната икономика, ако европейските лидери не намерят изход от задънената улица с дълговете, ще има за руската икономика много съдбоносни последици. Забавянето на световната икономика неизбежно ще се отрази на цените на петрола и газа – главните експортни продукта на Русия.

Според оценката на директора на Института за енергийна стратегия Виталий Бушуев, парите от износа на петрол ще бъдат около 42% от доходите на руския бюджет, а отчитайки кумулативния ефект /производствата на свързаните с тях отрасли/ - до 50%.

Бушуев е убеден /тази позиция се споделя от много експерти/, че през 2012 "черното злато" ще поевтинее – барелът ще струва не повече от 80 долара. Това ниво на цените на петрола много пъти е посочвано от експертите като критично за руската икономика.

Освен това, както отбелязва Евсей Гурвич, нас ни очаква "достатъчно дълъг период на стабилни обеми на добив на петрол" при едновременен ръст на разходите в петролния отрасъл. Това наистина ще означава, че делът на петролния отрасъл в руската икономика ще се свие, но това няма да се случи за сметка на ръста на други, например, високотехнологични сектори.

Но най-голямата опасност – руските власти няма да имат главния коз, възможността да диверсифицират икономиката за сметка на доходите от износ на въглеводороди.

Обобщавайки казаното от експертите, трябва да се подчертае: не е изключено отсъствието на инструменти в проектопрограмата на Владимир Путин да е следствие от това, че представеният на сайта на кандидат-президента документ е само скица на основните насоки, което между другото се подчертава и от пресцентъра на руския премиер, обещаващ пълната програма скоро. /БГНЕС

Статия: "Путин пообещал перестроить экономику, но пока не рассказал как"

Автор: Влад Гринкевич, экономический обозреватель РИА "Новости". /БГНЕС