Докато елитът на САЩ довършваше предястието си по време на Вечерята на асоциацията на кореспондентите в събота вечер, ехото от изстрелите на 31-годишния Коул Алън върна Вашингтон към един от най-мрачните му спомени.

За присъстващите бе невъзможно да не направят паралел с историята на този хотел – същото място, където през 1981 година покушението срещу 40-ия президент на САЩ Роналд Рейгън промени завинаги протоколите за държавна сигурност.

1981: Куршумите на тротоара

На 30 март 1981 г., само 69 дни след встъпването си в длъжност, Роналд Рейгън напуска същия този хотел след реч пред синдикални лидери. Когато президентът прави кратките шест крачки от входа „T“ до своята лимузина, 25-годишният Джон Хинкли-младши изскача от тълпата и произвежда шест изстрела за по-малко от две секунди.

Рейгън оцелява, но е тежко ранен от куршум, който рикошира отстрани на президентска лимузина и го удря в торса, счупвайки ребро и пробивайки единия му бял дроб. Той е откаран по спешност в близката университетска болница „Джордж Вашингтон“ и в крайна сметка е освободен на 11 април.

Тогавашният прессекретар на Белия дом, Джеймс Брейди, е ранен при същия инцидент, както и агент на Тайните служби и местен служител от Столичното полицейско управление.

Брейди е получил мозъчно увреждане по време на инцидента и е останал инвалид до края на живота си. Травмите му са го измъчвали до края на живота му и са допринесли за смъртта му през 2014 г.

На следващата година Хинкли е признат за невинен поради невменяемост, но е настанен в строго охраняваната част на болница „Сейнт Елизабет“ във Вашингтон до изписването му през 2016 г.

Тогава драмата се разиграва изцяло на открито, на тротоара пред северозападния вход. Рейгън е тежко ранен, след като е използван куршум тип „експлодиращ“, който рикошира в бронираната лимузина. Покушението остава в историята с невероятния късмет на президента и самоотвержеността на агентите, които го натъпкват в колата, докато прес-секретарят му Джеймс Брейди остава парализиран на асфалта.

2026: Пробивът вътре в „крепостта“

Ако през 1981 г. сигурността е била пробита на улицата, то инцидентът с Коул Алън от снощи разкрива още по-шокиращ пропуск. Този път нападателят не е чакал отвън. Той е успял да влезе в самата сграда, достигайки до вътрешния периметър за проверка, непосредствено пред входа на голямата бална зала.

Докато Рейгън беше уязвим на публично място, Тръмп беше атакуван в „сърцето“ на събитието – зона, която се счита за една от най-строго охраняваните в света по време на присъствието на президента. Според свидетелствата на доброволката Хелън Мейбъс, Алън се е укрил в импровизирано помещение за бар-колички, където е сглобил оръжието си. Това означава, че нападателят е бил в непосредствена близост до 2500 гости, сред които целият кабинет и вицепрезидентът.

Стрелбите в политиката на САЩ през годините

„Пътят на Рейгън“ се оказа недостатъчен

След 1981 г. хотел „Вашингтон Хилтън“ претърпя мащабна реконструкция за милиони долари. Беше изграден т.нар. „Път на Рейгън“ – затворен, брониран тунел, който позволява на президентския конвой да влезе директно в сградата. Целта беше лидерът на свободния свят никога повече да не стъпва на открития тротоар, където Хинкли го причака.

Освобождават нападателя на Рейгън?

Снощната стрелба доказа, че заплахата е еволюирала. Коул Алън е използвал хаоса на логистиката вътре в хотела, за да заобиколи скенерите, насочвайки се към контролния пункт от вътрешността на сградата.

Реакциите: От шегите на Рейгън до гнева на Тръмп

Историческият паралел се допълва и от реакциите на двамата лидери. След операцията през 1981 г. Рейгън печели нацията с думите към хирурзите: „Надявам се, че всички сте републиканци“.

Доналд Тръмп, верен на своя стил, реагира със същата доза адреналин, но с много повече гняв към пропуските в охраната. На извънредния брифинг той припомни историята на хотела и обяви, че е време за „ниво на сигурност, каквото светът не е виждал“, намеквайки, че Вашингтон вече не може да разчита на исторически сгради, които са доказали своята уязвимост.

Случайност или проклятие, хотел „Хилтън“ отново влезе в учебниците по история. И ако през 1981 г. светът научи, че президентът не е в безопасност на улицата, през 2026 г. разбрахме, че дори бронираните стени и бетонните тунели не са преграда за „вълка единак“, решил да остави своя отпечатък върху историята.