Имението на покойния премиер на Италия Силвио Берлускони на остров Сардиния беше продадено на шейх от Катар, предаде АНСА.

Имотът на Берлускони е бил продаден на компанията  „Констелейшън“, която е собственост на катарската управляваща династия. Цената, за която е продаден, не съобщава. Де факто собственикът ще е бившият премиер на Катар Хамад бин Джасим бин Джабер Ал Тани.

Имението се простира на 150 акра и включва и амфитеатър и тунел за бягство при нужда, който води до плаж. 

Силвио Берлускони (1936–2023) е видна фигура в италианската политика и бизнес. Той е основател на политическата партия „Форца Италия“ и заема поста министър-председател на Италия в четири правителства в периода между 1994 и 2011 г. Преди политическата си кариера постига значителен успех като предприемач в строителния сектор и медийния бизнес, изграждайки една от най-големите медийни империи в страната. По време на управлението си Берлускони е активен участник в европейските и международни политически дебати, включително по въпроси като климатичните промени и икономическата политика на Европейския съюз. През последните години от кариерата си неговата партия преминава в опозиция, а самият той е обект на редица правни спорове и разследвания. Берлускони оставя трайна следа в италианската обществена и политическа история като един от най-дълго управлявалите премиери в страната.

Политическата кариера на Силвио Берлускони бе белязана от поредица съдебни и институционални сблъсъци, превърнали се в символ на напрежението между изпълнителната власт, съдебната система и частния бизнес в Италия. Сред най-значимите дела срещу него беше процесът „Медиасет“, свързан с обвинения за данъчна измама и финансови нарушения при покупката на телевизионни права, включително схема за изкуствено завишаване на цените чрез посредници. Важен обрат настъпи през 2009 г., когато италианският Конституционен съд обяви за противоконституционен закона „Лодо Алфано“, предоставящ временен имунитет на премиера и други висши държавни фигури. Решението позволи възобновяването на няколко дела срещу Берлускони, сред които процесите „Медиасет“ и „Милс“.

Делото „Дейвид Милс“ допълнително засили дебата за влиянието на Берлускони върху законодателния процес, след като той бе обвинен, че е платил на британския адвокат Дейвид Милс, за да даде подвеждащи показания в негова полза.

По същото време общественото внимание привлече и размерът на личното му богатство, след като данъчните му декларации показаха доходи от десетки милиони евро. Така въпросите за съчетаването на огромна частна икономическа мощ, медийна собственост и политическа власт се превърнаха в постоянна тема по време на четирите му правителства като министър-председател.