Държавният глава на Румъния Клаус Йоханис обяви в четвъртък, че е искал да отправи силен протестен сигнал заради отмяната на обучението на майчин език за малцинствата в Украйна.
Той отмени две официални срещи с украински лидери.
Реформата, приета в началото на септември от украинския парламент тревожи от няколко седмици властите в страните от региона, които имат общности, здраво вплетени в Украйна, като Румъния, Унгария и България.

Румънският президент посочи в четвъртък, че е анулирал предвидено за октомври посещение в Украйна, както и приемането на председателя на украинския парламент в Букурещ в края на месеца. Той определя тези действия като „изключително силни дипломатически сигнали”.

Новият закон „ще ограничи драстично достъпа на малцинствата до обучение на майчиния им език и това ни причинява болка заради румънците от Украйна”, оплака се той.

Образователната реформа, приета от Киев ограничава прогресивно от 2018 година предметите, преподавани в колежи и институти на езика на тези общности за сметка на украинския език.

Унгарското и българското правителство реагираха вече като извикаха съответните украински посланици и призоваха Киев да гарантира правата на малцинствата.

Будапеща видя „удар с нож в гърба”, „срамен” акт и предупреди, че Унгария ще оттегли подкрепата си за Украйна в международните институции.

Киев, който посочва като причина проблем с нивото на украинския език сред част от населението, твърди, че иска и „да гарантира свободното развитие на националните малцинства”.

С общо писмо миналата седмица България, Унгария, Румъния и Гърция призоваха украинските власти да изтеглят реформата.
Бившата съветска република Украйна има 40 милиона жители, румънската общност е около 150 хиляди души, колкото е и унгарската, която разполага със свои собствени училища.
Мястото на украинския език е поставено на карта в източните региони на страната, контролирани от проруски сепаратисти, преживяващи кървав конфликт от 2014 година. /АФП