Автор: Н. Пр. г-жа Дай Цинли, извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България

През изминалата една година настъпиха дълбоки промени в световния ред, а развитието на Китай навлезе в нов исторически етап. Неотдавна в страната се проведоха ежегодните сесии на ОСНП и НК на КНПКС, на които беше ратифициран „15-тия петгодишен план за социално-икономическо развитие на Китай“. Този документ не само очерта посоката на развитие на Китай през следващите пет години, но представлява и своеобразен „списък с възможности“, насочен към света.

1. Успешен завършек на „14-та петилетка“ и добър старт за „15-ата петилетка“

През изминалата 2025 г., изправена пред сложна и напрегната външна среда, китайската икономика продължи да се развива под натиск, като същевременно запази стабилност и постигна напредък. Брутният вътрешен продукт нарасна с 5%, като надхвърли 17 трилиона евро. Основните цели и задачи на социално-икономическото развитие за годината бяха успешно изпълнени.

През изминалите пет години китайската икономика реализира нов качествен скок, като средногодишният ръст на БВП достигна 5,4%, значително над средното равнище за света. Разходите за научноизследователска и развойна дейност нарастваха средно с 10% годишно. Китай запазва водещата си позиция в световното производство вече 16 поредни години. Нивото на отвореност към външния свят продължи да се разширява, като всички ограничения за достъп на чуждестранни инвестиции в производствения сектор бяха премахнати. Статутът на Китай като водеща търговска сила в света се затвърди допълнително, а висококачественото изграждане на инициативата „Един пояс, един път“ се задълбочи и реализира все по-конкретни и устойчиви резултати.

В 15-ия петгодишен план са конкретизирани 20 ключови показателя. Предвижда се поддържане на растежа на БВП в разумни граници, което да създаде стабилна основа за достигане до 2035 г. на равнище на БВП на глава от населението, съпоставимо със страните със средно високо ниво на развитие. Поставена бе цел от над 7% средногодишен ръст на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, както и кумулативен спад със 17% на въглеродните емисии на единица БВП, като продължава насърчаването на зелената трансформация в ключови сектори.

През периода на „15-ия петгодишен план“ основните стратегически задачи в икономическата област са съсредоточени главно в две направления. Първо, насърчаването на висококачественото развитие чрез водещата роля на научно-технологичните иновации и изграждането на модерна индустриална система, базирана на напредналото производство. Акцент се поставя върху ускореното развитие на модерни индустрии като интегрални схеми, аерокосмическа индустрия и нисковисочинна икономика, наред с насърчаването на бъдещи отрасли като квантови технологии, биопроизводство, въплътен ИИ, мозъчно-компютърни интерфейси (BCI) и 6G технологии, с цел формиране на нови качествени производителни сили. Вторият приоритет е укрепването на вътрешния икономически цикъл чрез активно стимулиране на потреблението, разширяване на вътрешното търсене и ефективните инвестиции, както и чрез задълбочено изграждане на единен национален пазар.

Данните за първите два месеца на 2026 г. потвърждават този положителен старт: добавената стойност на индустриалните предприятия над определен размер нараства с 6,3% на годишна база; общият обем на вноса и износа на стоки се увеличава с 18,3%, като за първи път от януари 2024 г. се възстановява двуцифрения растеж; инвестициите в дълготрайни активи нарастват с 1,8%, преминавайки от спад към растеж; продажбите на дребно на потребителски стоки се увеличават с 2,8%, което представлява ръст от 1,9 процентни пункта спрямо декември предходната година. Тези показатели надхвърлят пазарните очаквания.

През периода на 15-ия петгодишен план приносът на Китай към растежа на световната икономика ще се запази около 30%. Страната ще продължи да внася устойчив импулс за глобалното развитие и просперитет чрез стабилното си и предвидимо висококачествено развитие.

2. Характеристики и тенденции в развитието на китайската икономика

В момента китайската икономика се развива в посока иновации, повишаване на качеството, като демонстрира силна динамика и жизненост.

На първо място, утвърждаване на иновациите като водеща движеща сила. През 2025 г. броят на валидните патенти за изобретения в Китай надхвърли 5 милиона, а страната заема първо място в света по брой международни патентни заявки по системата PCT за шеста поредна година. От първия полет на безпилотния летателен апарат „Дзиутиен“ (Jiutian) до високоскоростния влак CR450, както и от внедряването на големи езикови модели като DeepSeek и Tongyi, иновациите ускорено преминават от лабораторията към производството, осигурявайки стабилна опора за икономическото развитие на Китай.

Второ, превръщане на структурната оптимизация в стратегическа опора. Индустриалната структура на Китай продължава да се оптимизира. Добавената стойност в сектора на високотехнологичното производство и машиностроенето нараства съответно с 9,4% и 9,2%, докато в производството на индустриални роботи и интегрални схеми се увеличава съответно с 28% и 10,9%. Паралелно с това, структурата на външната търговия също се диверсифицира. През 2025 г. износът към страните по инициативата „Един пояс, един път“ се е увеличил с 11,3%, като АСЕАН се утвърждава за трета поредна година като водещ експортен пазар, а износът към нововъзникващи пазари – Латинска Америка, Африка, Близкия изток и Централна Азия – изпреварва общия темп на растеж.

На трето място, зеленото развитие като устойчив модел. Китай вече разполага с най-голямата система за възобновяема енергия в света – една трета от използваната електроенергия е „зелена“. През 2025 г. Китай е произвел над 16 милиона електромобила. Износът на литиево-йонни батерии и ветрогенератори също бележи силен ръст – съответно с 26,2% и 48,7%. По време на Форума за развитието на Китай 2026 г., главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук съобщи, че над 90% от производството на компанията му в Китай вече се захранва с електроенергия от чисти източници, като китайските доставчици са поели ангажимент до 2030 г. да преминат изцяло към използване на възобновяема енергия – показателен пример за напредъка в зелената трансформация.

В същото време ние сме напълно наясно, че китайската икономика се сблъсква със сложни и сериозни предизвикателства. На първо място, засилва се въздействието на променящата се външна среда – геополитическите рискове продължават да се множат, регионалните конфликти, включително войната в Иран, се изострят, а тарифните спорове и търговският протекционизъм се засилват. Мултилатерализмът и свободната търговия са подложени на сериозен натиск. На второ място, вътрешната икономика преминава през дълбока трансформация. Преходът от стари към нови двигатели на растежа е сложен и предизвикателен процес. Пазарът на недвижими имоти остава в процес на адаптация, а в системата на обществените услуги продължават да съществуват редица слабости и дефицити.

Изправен пред тези предизвикателства, Централният комитет, начело със Си Дзинпин, действа с хладнокръвие и решителност. Във външнополитически план Китай твърдо защитава своите интереси. Петте кръга икономически и търговски преговори между Китай и Съединените щати постигнаха положителни резултати и внесоха допълнителна стабилност в икономическото сътрудничество. Във вътрешнополитически план се прилага цялостен пакет от политики, включително засилено антициклично макроикономическо регулиране, насочено към стабилизиране на заетостта, предприятията, пазарите и очакванията. Постигнати са осезаеми резултати в ограничаването на рисковете, свързани с пазара на недвижими имоти, дълга на местните власти и малките и средни финансови институции. Подхождайки с готовност за най-неблагоприятните сценарии и стремеж към най-добрите възможни резултати, Китай не само успява да стабилизира макроикономическата рамка и да постигне нов напредък във висококачественото развитие, но и значително укрепва общественото доверие и увереност.

Практиката показва, че ръководната роля на Китайската комунистическа партия, предимствата на социалистическата система, огромният вътрешен пазар и добре развитата индустриална верига представляват фундаментална гаранция за преодоляване на трудностите и за устойчиво дългосрочно развитие. Основните предпоставки и дългосрочните тенденции за положително развитие на китайската икономика остават непроменени. Гледайки напред, ние сме уверени, че разполагаме с необходимия капацитет да реализираме поставените цели и да превърнем амбициозната визия на Петнадесетата петилетка в реалност.

3. Перспективи за сътрудничеството между Китай-ЕС и  Китай-България

Китай и ЕС са втори по значимост търговски партньори един за друг и между тях не съществуват фундаментални конфликти на интереси. Ние сме партньори, а не конкуренти – сътрудничеството носи взаимна изгода, конфронтацията води до загуби и за двете страни. През 2025 г. обемът на двустранната търговия достигна 828,1 милиарда щатски долара, което представлява ръст от 5,4% на годишна база, като износът на Китай към Европа нарасна с 8,4%. Към края на същата година натрупаните двустранни инвестиции надхвърлиха 280 милиарда щатски долара.

Икономическите и търговските отношения между Китай и ЕС се формират под влиянието на различни фактори – от етапите на развитие и индустриалната структура до променящото се търсене. Напоследък ЕС засилва ограниченията спрямо Китай, като Пекин изразява надежда за по-тясно сътрудничество, придържане към постигнатите договорености, противопоставяне на протекционизма и поддържане на отворени пазари. Китай призовава за по-сдържано използване на ограничителни мерки и за създаване на справедлива и предвидима среда за бизнеса. Страната заявява готовност да засили диалога с ЕС, да управлява различията и да работи съвместно по глобалните предизвикателства.

Китай и България поддържат традиционно близки и приятелски отношения. България притежава съществени конкурентни предимства – стратегическо разположение на кръстопътя между Европа и Азия, едни от най-ниските данъчни ставки в Европейския съюз, пълноправно членство в Шенгенското пространство и еврозоната. През последните години двете страни постигнаха значими резултати в области като търговията, инвестициите, зелената трансформация и свързаността. В периода 2016–2025 г. двустранният търговски обмен се утрои, като България се утвърди като важен партньор на Китай в Централна и Източна Европа в областта на селскостопанските и новите енергийни продукти. Същевременно интересът на китайските инвеститори към България нараства устойчиво.

В перспектива съществуват особено благоприятни възможности за задълбочаване на сътрудничеството в следните четири области:

1. Търговия със селскостопански и хранителни продукти. Българските селскостопански продукти печелят все по-голяма популярност сред китайските потребители. През изминалата година бяха подписани протоколи за износ на шафран и рибни продукти от див улов за Китай. Ние ще продължим усилията за разширяване на достъпа на висококачествени български селскостопански стоки до китайския пазар.

2. Сътрудничество в областта на зелената енергия. България активно насърчава своята зелена трансформация, докато Китай разполага със значителен опит в сфери като електромобилите, съхранението на енергия и оборудването за възобновяема енергия. Ние подкрепяме задълбочаването на сътрудничеството в области като фотоволтаичната енергия, вятърната енергия и системи за съхранение на енергия.

3. Инфраструктура и взаимосвързаност. Ние ще насърчаваме активното участие на китайски компании в проекти в областта на транспорта, логистиката и складовите съоръжения в индустриални зони, с цел повишаване на регионалната свързаност.

4. Сътрудничество в научно-технологичните иновации. България разполага с висококвалифицирани IT специалисти и водещи изследователски институти в областта на изкуствения интелект, докато Китай предлага широки възможности за приложение и индустриализация. Потенциалът за сътрудничество в цифровите технологии и изкуствения интелект е огромен.

С общите усилия на двете страни, икономическо-търговското сътрудничество между Китай и България ще се увенчае с още по-големи успехи.