Националната банка на Полша увеличи резервите си от златни кюлчета до около 550 тона, на стойност над 63 милиарда евро, съобщава "Евронюз".

Президентът на Националната банка на Полша (НБП) Адам Глапински от години подчертава, че златото играе специална роля в структурата на резервите.

То е актив, свободен от кредитен риск, независим от решенията на паричната политика на други държави и устойчив на финансови сътресения.

Високите златни резерви допринасят и за стабилността на полската икономика.

Амбициите на банката са широкообхватни: целта е да има 700 тона злато, а общата стойност на резервите от златни кюлчета да бъде около 400 милиарда злоти (94 милиарда евро).

До 2024 г. златото съставляваше 16,86% от валутните резерви на Полша. Анализите към края на декември 2025 г. показаха скок до 28,22%, което отбелязва една от най-бързите промени в структурата на резервите сред централните банки в световен мащаб.

Най-големите сделки са осъществени през последните месеци на 2025 г., по време на период на повишена пазарна нестабилност и геополитическо напрежение.

По инициатива на Глапински управителният съвет на НБП реши да увеличи допълнително стратегически дела на златото.

По-рано през януари Глапински обяви, че ще поиска от съвета да приеме резолюция за увеличаване на резервите до 700 тона кюлчета.

Според анализи на Световния златен съвет, 2025 г. донесе продължаване на глобалната тенденция за натрупване на злато от централните банки. С малки изключения, повечето държави увеличиха своите запаси, третирайки кюлчетата като стратегическо средство за хеджиране срещу валутни и финансови кризи.

През 2025 г. цели 95% от анкетираните централни банки са очаквали глобалните златни запаси да се увеличат през следващите дванадесет месеца.

Причините, поради които централните банки инвестират в злато, са обяснени от Марта Басани-Прусик, директор "Инвестиционни продукти и валутни стойности" в Монетния двор на Полша.

"Един от ключовите мотиватори за централните банки е независимостта на цената на златото от паричната политика и кредитния риск. Също толкова важна е диверсификацията на активите и намаляването на дела на долара и другите валути в резервите", посочва тя.

Експертите посочват, че не всички централни банки отчитат пълния мащаб на своите покупки. Китай или Русия често се посочват в този контекст. Някои пазарни наблюдатели интерпретират тези действия като част от подготовката за алтернативен паричен модел, в който златото би могло да играе много по-голяма роля от преди.

Информацията, че Полша сега държи повече злато от Европейската централна банка (ЕЦБ), не е само символична. ЕЦБ управлява паричната политика на еврозоната, но собствените ѝ златни резерви са относително ограничени и тежестта на притежаването на кюлчета е основно върху националните банки на страните членки.

Златните резерви на ЕЦБ възлизат на около 506,5 тона. На този фон мащабът на запасите на НБП - 550 тона - е впечатляващ и засилва позицията на Полша в европейската финансова архитектура.

Критиците на мащабното придобиване на злато от НБП обаче посочват, че средствата, предназначени за покупката, биха могли да бъдат вложени в облигации, които генерират лихвени приходи. Всъщност златото не осигурява текущ доход.

Покупките на НБП съвпаднаха с историческите рекорди за цените на златото. Въпреки че темпът на растеж на листването може да се забави през 2026 г., прогнозите на големите финансови институции остават оптимистични. ING оценява средната цена на около 4150 долара за унция, Deutsche Bank - на 4450 долара, а Goldman Sachs повишава прогнозата си до 4900 долара. В сценарий на силно глобално търсене J.P. Morgan допуска до 5300 долара за унция.

"Нарастващото търсене от централните банки е отговор на икономическото напрежение и динамичните геополитически промени. Въпреки че институционалните покупки не се превръщат директно в цени, те косвено влияят върху решенията на индивидуалните инвеститори", подчертава Басани-Прусик.