Полша и Балтийските страни се опасяват от руска операция "под чужд флаг"

ЕС и Свят 10.08.2026 15:12 Снимка: ДНЕС+

Полша и Балтийските страни се опасяват от руска операция "под чужд флаг"

Полша, Литва, Латвия и Естония засилват охраната на язовири, електроцентрали, газови терминали и друга критична инфраструктура заради опасения, че Русия може да организира атака под "чужд флаг" с украински дронове, която впоследствие да бъде използвана за оправдаване на ответни действия. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на представители на правителства, разузнавателни служби и компании от региона.

Литва предупреди още миналата седмица, че според наличната информация Москва разглежда възможността за инсценирана атака. Полша, Латвия и Естония също предупреждават за възможни саботажни операции, чиято цел може да бъде изпитване на реакцията и единството на НАТО.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли подобни предупреждения като "страшни истории", използвани за оправдаване на милитаризацията срещу Русия. Москва многократно обвинява западните държави, че приписват на Русия враждебни действия, без да представят доказателства.

Четирите държави обаче предприемат конкретни превантивни мерки. Всички те граничат с Русия, а на територията им през последните месеци бяха открити украински дронове.

"Не сме наивни. Виждаме информацията, четем между редовете и си вършим домашната работа", заяви пред Ройтерс литовският министър на отбраната Робертас Каунас.

По думите му Литва увеличава защитата на критичната си инфраструктура и властите постоянно обменят информация с разузнавателните служби за необходимите следващи действия.

През юли литовските власти изпратиха военнослужещи в подкрепа на специалните полицейски части, които охраняват терминала за втечнен природен газ, терминала за петролни продукти, ключовата електропреносна връзка с Полша и помпено-акумулиращата водноелектрическа централа "Круонис".

"Ясно даваме сигнал, че ако е необходимо, ще се защитаваме", заяви Каунас.

Латвия също е увеличила охраната на цялата си критична инфраструктура, включително язовира на река Даугава край Рига и подземното газохранилище "Инчукалнс", съобщи премиерът Андрис Кулбергс.

"Потенциалната хибридна заплаха е по-вероятна, отколкото беше преди", заяви той.

Опасенията се засилиха, след като през май Русия обвини Балтийските страни, че възнамеряват да позволят на Украйна да използва техните територии за атаки с дронове срещу руски цели, и предупреди, че ще предприеме ответни действия. Балтийските държави отхвърлиха обвиненията.

Представител на разузнавателна служба от региона заяви пред Ройтерс, че според направените оценки руското военно и вътрешно разузнаване разработват възможен сценарий за операция под "чужд флаг". При нея инфраструктурен обект в Русия или в Полша и Балтийските страни може да бъде атакуван с произведени в Украйна дронове.

Според източника подобна операция би могла да бъде проведена в рамките на дни след получаването на политическо одобрение, включително от руския президент Владимир Путин.

Основното опасение на разузнавателните служби не е толкова непосредственият ефект от евентуален удар, колкото "политическият хаос", който той би могъл да предизвика в централата на НАТО в Брюксел при спорове между европейските съюзници и САЩ дали и как Алиансът трябва да реагира.

Друг представител от региона обаче е значително по-предпазлив в оценката си. По думите му предупрежденията от съюзнически разузнавателни служби са направили "огромно впечатление" на Балтийските страни, но евентуална атака може да се случи "между днес и никога".

В Полша също се подготвят за възможни нарушения на енергийните доставки. Държавната петролна и газова компания "Орлен" анализира алтернативни маршрути за внос на природен газ, ако основната инфраструктура бъде повредена, съобщи източник, запознат с действията на компанията.

Около 80% от внасяния от Полша газ постъпва през терминала за втечнен природен газ в Швиноуйшче на Балтийско море и по подводния газопровод от Норвегия, който достига полския бряг в същия регион. Операторът "Газ-Систем" работи в режим на "повишена бдителност".

Допълнителни опасения предизвика появата на фалшифицирани документи от името на държавната компания, която изгражда първата полска атомна електроцентрала. От Polskie Elektrownie Jądrowe съобщиха, че целта им е била да внесат объркване сред заинтересованите страни и че следите водят към район "източно от Полша". Случаят се разследва съвместно със службите за сигурност и правоохранителните органи.

Полският електропреносен оператор и военно подразделение започнаха още през юли да засилват охраната на електропровод към Украйна, който помага за стабилизирането на украинската електроенергийна система.

"Това е район, в който се изисква повишена бдителност, затова използваме всички налични ресурси", заяви говорителят на полския мрежови оператор Мачей Вапински. Очаква се в бъдеще армията да участва и в охраната на други критични инфраструктурни обекти в източната част на страната.

Опасенията в региона се засилват и от поредица необяснени инциденти с дронове в Европа. Миналата седмица на германското летище Лайпциг/Хале беше открит дрон с прикрепени взривни вещества. Германският вътрешен министър Александър Добринд определи случая като хибридна атака, но германските власти не посочиха кой стои зад нея. Русия отхвърли предположенията на германски политици и медии за руска намеса.

Директорът на полския Център за източни изследвания (OSW) Войчех Конончук смята, че поредицата руски обвинения срещу Балтийските държави може да представлява подготовка на информационната среда за бъдещи действия.

Според него при положение че руските сили остават ангажирани във войната в Украйна, а украинските удари срещу руска енергийна и друга инфраструктура нанасят икономически щети, Москва може да се опита да възстанови инициативата чрез дестабилизиращи действия.

Посланието към Европа при подобен сценарий, според Конончук, би било, че ако тя не приеме руските искания, нестабилността ще се разпространи и извън Украйна. Подобен ход обаче би бил изключително рискован и би разчитал на предположението, че сред държавите от НАТО няма да има достатъчна политическа воля за общ отговор.