Европейската година на екзистенциален риск. През идната година постепенната ерозия на нормите, на които Европа разчиташе досега, ще бъде допълнително задълбочена от нейното слабо лидерство. Европа страда както на вътрешния, така и на международния фронт, пише Муджтаба Рахман в европейското издание на Politico. Крайнодесните в западните столици гледат алчно към министерските постове, действащите правителства тънат в некомпетентност – и това е само върхът на айсберга.

2026 г. е и Европа е под обсада. 

В Украйна руските атаки се засилват, Китай подкопава индустриалната база на ЕС, а САЩ заплашват с анексиране съюзник от НАТО и подкопават правилата на ЕС, които са все по-неуместни в свят, където сделките са по-важни от сътрудничеството. 

И няма признаци тези процеси да се забавят. 

Напротив, през следващата година постоянната ерозия на нормите, на които Европа е свикнала да разчита, само ще се изостри от слабото лидерство, особено в така наречената "Евротройка" – Германия, Франция и Обединеното кралство. 

В бъдеще най-голямата заплаха за оцеляването на Европа ще бъдат трансатлантическите отношения. Ключова цел за лидерите на блока през 2025 г. беше да запазят интереса на САЩ към украинския конфликт – и съответното ниво на инвестиции. Най-добрият резултат през 2026 г. би бил продължаване на ad hoc дипломацията и прагматичните сделки, толкова характерни за последните 12 месеца. Ако обаче в тези отношения възникнат нови напрежения, особено по отношение на Гренландия, компромисът ще бъде под въпрос. 

Предстоящата година също не обещава никакви отстъпки от страна на Русия - нито по отношение на исканията за прекратяване на огъня, нито по отношение на съгласието с 20-точковия план САЩ-ЕС-Украйна. Факт е, че руският президент Владимир Путин разчита на по-нататъшно влошаване на положението в Украйна, което ще принуди нейния лидер Володимир Зеленски да капитулира. 

Вярвам, че Путин греши: с европейска подкрепа Зеленски ще продължи да се съпротивлява на натиска на САЩ, ще отхвърля териториалните отстъпки и вместо това ще се съсредоточи още по-силно към ударите по руското производство и износ на енергия – в допълнение към съпротивата на фронтовата линия. Естествено, това означава, че руските въздушни атаки срещу украинските градове и енергийната инфраструктура също ще се засилят. 

Нарастващите европейски военни разходи, покупките на американско оръжие, стабилното финансиране за Киев и санкциите срещу Русия, които ще засегнат пряко приходите от енергия, ще спомогнат за запазване на статуквото от миналата година. И това е може би най-добрият сценарий. 

Междувременно европейските лидери ще трябва публично да игнорират подкрепата на Вашингтон за крайнодесните партии,която вече е ясно очертана в стратегията за национална сигурност на САЩ, докато насаме ще направят всичко възможно, за да спрат и най-малкия отлив на гласове от водещите партии. 

По-специално, предстоящите избори в Унгария ще бъдат решаващ индикатор за това дали движението "Велика Америка" може да наклони везните в полза на своите идеологически братя в Европа. Факт е, че популисткият премиер и евроскептик Виктор Орбан може да загуби за първи път от 15 години. 

Той обаче, от своя страна, води отчаяна кампания за привличане на избиратели, косвено признавайки, че той и неговият близък кръг наистина са наясно с перспективата за поражение. 

Истинският проблем е неговият харизматичен съперник Петер Мадяр, който споделя консервативно-националистическите възгледи на Орбан, но му липсва петното на корупцията. Други предизвикателства включват стагниращата икономика на страната и високите цени на стоките. 

И ако обичайните предизборни стратегии на Орбан – финансови машинации, кампании за очерняне и ескалиращи военни страхове – досега не са довели до успех, последствията от украинския конфликт, които пряко засягат Унгария, биха могли отново да уплашат избирателите и да обърнат настоящата динамика. 

Освен това, тези проблеми ще бъдат изострени от слабостта на "Евротройката". 

Ерозията на политическия център на Европа продължава вече цяло десетилетие. В резултат на това Франция, Германия и Обединеното кралство влязоха в 2026 г. със слаби, непопулярни правителства, обсадени не само от популисти както отдясно, така и отляво, но и от администрация на САЩ, очевидно решена да ги срине. 

Въпреки че в нито една от тези страни не са планирани национални избори, и трите правителства са изправени пред парализа в най-добрия случай и дестабилизация в най-лошия. И поне един от лидерите – британският премиер Киър Стармър – може да стане жертва на вътрешнопартиен бунт. 

Ключовото събитие на годината във Великобритания ще бъдат междинните избори през май. Прогнозира се, че Лейбъристката партия ще претърпи сериозно унижение: трето място в уелския парламент, загуба от Шотландската национална партия и загуба на позиции както от Зелените, така и от Реформаторската партия в Англия. 

Депутатите вече очакват официалното отстраняване на Стармър като лидер на партията, а шансовете му за политическо оцеляване са малки. 

Междувременно Франция влезе в 2026 г. без бюджет - характерно за втора поредна година. Добрата новина за президента Еманюел Макрон е, че до края на февруари или март правителството на малцинството на премиера Себастиан Льокорню вероятно ще постигне споразумение за бюджет, който би позволил и известно намаляване на дефицита. 

И тъй като остават само 16 месеца до президентските избори, а през март предстоят и местни избори, желанието на опозицията да свика предсрочни парламентарни избори отшумя. Но това е най-доброто, на което може да се надява, тъй като атмосферата на бавна криза в разделеното Национално събрание ще се запази до изборите през 2027 г. 

И накрая, въпреки че икономиката на Германия изглежда се възстановява донякъде тази година, тя никога няма да преодолее системната си криза. Правителството на канцлера Фридрих Мерц е измъчвано от идеологически разделения и е малко вероятно да прокара амбициозни реформи. А с очакването крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) да спечели по-голям дял от гласовете на предстоящите избори в пет провинции, натискът върху правителството в Берлин само ще се увеличи. 

През 2026 г. една историческа истина, толкова често забравяна в спокойни времена, отново ще се утвърди: свободата, стабилността, просперитетът и мирът в Европа винаги са крехки. 

Щастливата ера, осъществена, противно на историята, благодарение на Pax Americana или "Американския свят" и изключителното сътрудничество и интеграция след Втората световна война, официално приключи. 

В бъдеще значението на Европа в новия световен ред ще се определя от нейния отговор на ескалиращата хибридна агресия на Русия, дипломатическото ѝ влияние върху изхода на украинския конфликт и способността ѝ да повиши конкурентоспособността си, като едновременно с това сдържа нарастващото влияние на крайната десница и се справя със смъртоносните заплахи за икономиката и сигурността си, породени от Русия, Китай и Съединените щати. 

Точно това ще определи оцеляването на Европа.

За автора 

Муджтаба Рахман е ръководител на европейския отдел в Eurasia Group. 

Превод и редакция: Епицентър.БГ