Според изданието се подкопава двупартийният консенсус в САЩ, че Пекин е на първо място сред глобалните заплахи

Използването на американска военна сила от администрацията на Доналд Тръмп за залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро затвърди завоя към "твърда сила" в Западното полукълбо. Това е ход, който поражда опасения в Пентагона, че възходът на Китай може да остане без адекватен отговор, предава "Политико".

Дръзката операция по залавянето и извеждането на Мадуро в събота не остави американски войски на венецуелска територия. Президентът Доналд Тръмп обаче заяви, че масивната американска военноморска флотилия, изграждана през последните пет месеца в Карибския басейн, ще остане в региона, за да наблюдава прехода на Венецуела към ново правителство.

Действията на Тръмп, както и обещанието му да запази търсената военна техника в региона, притесняват някои служители в Министерството на отбраната, които възприемат тези ходове като кулминация на идеологическа промяна, способна да отклони ресурси от други ключови приоритети. Това допълнително подкопава дългогодишния двупартиен консенсус, който поставяше Китай на първо място сред глобалните заплахи.

"Откъде ги изтегляме тези хора?", пита бивш служител на отбраната. "Ако стратегията за Западното полукълбо не бъде ясно формулирана, и то бързо, стратегическият риск от ефект на снежна топка е напълно реален."

Администрацията на Тръмп настоява, че противодействието на Китай остава фокусът на бюджета на Пентагона от 900 милиарда долара.

Четирима настоящи и бивши служители на Министерството на отбраната обаче, които са запознати с вътрешното мислене в Пентагона, заявяват, че операциите във Венецуела и в Западното полукълбо като цяло ще разтегнат съществуващите ангажименти на САЩ в сферата на отбраната.

Те предупреждават също, че администрацията оказва натиск върху запасите от боеприпаси, разполагането на войски и американския флот в момент, когато индустриалната база на Пекин расте експоненциално и на практика функционира в режим на военно време.

Министерството на отбраната отхвърля тези опасения и настоява, че разполага с капацитета да дава приоритет на няколко региона едновременно.

"Американската армия, под ръководството на президента Тръмп и министъра на отбраната Хегсет, остава напълно способна да защитава собственото ни полукълбо, като същевременно спазва ангажиментите си по света", заяви говорителят на Пентагона Шон Парнел. "Заплахите в света се променят и ние трябва да сме гъвкави и готови да се развиваме, за да им отговаряме. Нашите операции във Венецуела отразяват тази гъвкавост, като адресират непосредствени предизвикателства в региона, без да компрометират глобалната ни позиция."

В късните часове на неделя Тръмп продължи регионалната си реторика, като предрече края на режима в Куба и повтори острите си предупреждения към правителството на Колумбия. За да поддържа натиска, президентът вероятно ще трябва да остави американски сили в региона като потенциален инструмент за въздействие.

Белият дом даде сигнал за тази по-широка промяна още през декември със своята Стратегия за национална сигурност, в която се подчертава ролята на армията в защитата на територията на САЩ, като същевременно се омаловажават заплахите от Китай и Русия.

Военните вече прилагат тази линия, като изтеглят по-голямата част от над 12-те кораба, разположени в Карибския басейн, от предварително планирани мисии в Европа и Тихия океан. Сред тях е и самолетоносачът USS Gerald R. Ford, който е трябвало да бъде на планирано плаване в Средиземно море с придружаващите го разрушители, но вместо това е бил изпратен в Карибите през октомври. Това е оставило празнина в дългосрочно планираното американско военноморско присъствие в Европа.

"Все още не даваме приоритет на възпирането в Тихия океан", казва бившият служител, пожелал анонимност. "А с всеки изминал ден се приближаваме към 2027 г.", добавя той, позовавайки се на оценката на Пентагона за момента, в който Китай би могъл да предприеме инвазия в Тайван.

В стратегически документ на Белия дом от декември се посочва, че "възпирането на конфликт около Тайван, в идеалния случай чрез запазване на военно превъзходство, е приоритет".

Белият дом настоява, че Тръмп е доказал, че може да прави и двете едновременно.

Администрацията налага и прилага доктрината Монро, за да възстанови американското превъзходство в Западното полукълбо и да засили партньорствата в региона", заяви говорителката на Белия дом Ана Кели.

"Като осигури ангажимент за 5% разходи за отбрана от съюзниците в НАТО, унищожи ядрените съоръжения на Иран, донесе мир в Близкия изток и сложи край на осем войни по света, като същевременно унищожи нарко-терористични лодки и изправи картелния бос Мадуро пред правосъдието, президентът Тръмп прокара външната политика "Америка на първо място" едновременно в ключови региони."

Екипи от Белия дом и Пентагона още от времето на администрацията на Барак Обама се опитват да ограничат дипломатическите и силови действия на Пекин в Тихия океан. Те изтъкват усилия за преразпределяне на войски и ресурси в региона и сключване на ключови споразумения с Филипините и други партньори за укрепване на американските позиции.

Но осъществяването на подобни стратегии, паралелно с операции като извеждането на Мадуро и съпругата му в събота, може да се окаже изключително трудно. Операцията е изисквала месеци планиране и огромна американска военноморска армада, подкрепена от изтребители и дронове, разположени в Пуерто Рико и други точки в региона.

Тези сили остават на място или в готовност, включително разрушители, въоръжени с крилати ракети "Томахоук", полети на стратегически бомбардировачи от континенталната част на САЩ и специализиран "майчин кораб" за специални операции, патрулиращ край бреговете на Южна Америка.

Всички тези оръжия биха били от ключово значение при евентуална конфронтация с Китай, но вместо това са разположени в регион, където САЩ нямат равностоен суперсилов противник.

В крайна сметка елитното подразделение на армията, "Делта форс"/Delta Force, е заловило Мадуро, като е навлязло в Каракас с хеликоптери, специално оборудвани от 160-и авиационен полк за специални операции, под прикритието на нощта.

По-големият въпрос е за пренареждането на силите", казва един от служителите на отбраната. "И без това не покриваме всички точки… Представете си, ако Иран отново се активизира."

САЩ може и да успеят да избегнат прекомерно ангажиране, но само в краткосрочен план, казва Брайън Кларк, бивш офицер от Военноморските сили и старши научен сътрудник в консервативния мозъчен тръст Hudson Institute. По думите му, служители вече изтеглят кораби от мисии в Европа и Близкия изток, за да ги пренасочат към Западното полукълбо.

Ако тези кораби останат на мисия по-дълго от обичайните шест до осем месеца, Военноморските сили вероятно ще се сблъскат с проблеми с планираната поддръжка и почивката на екипажите. "Ако удължат тези мисии или изпратят следващите разгръщания към Южното командване на САЩ, ще има последствия", предупреждава той, тъй като реалното военноморско присъствие ще се свие до вече разположените сили в Европа или Япония.

Самолетоносачът Ford е изправен пред особено сложна ситуация.

След като напусна базата си в Норфолк, Вирджиния, през май, корабът трябва да премине през ключова поддръжка тази година за модернизиране и подмяна на система, подпомагаща кацането на самолети. Всяко забавяне на тези дейности би имало верижен ефект върху целия самолетоносачен флот, тъй като ВМС планират разполагането на своите 11 самолетоносача именно около тези дълги периоди на техническо обслужване.

Въпреки новия стратегически фокус, двама от служителите на отбраната заявяват, че офисите на Пентагона, отговарящи за закупуването на оръжия и формирането на политики, продължават внимателно да следят военната модернизация на Китай и агресивните му действия в Тихия океан. Освен това, въпреки натрупването на сили в зоната на Южното командване на САЩ, Индо-тихоокеанското командване все още разполага с десетки хиляди войници в Япония и Южна Корея.

"Министерството на отбраната е много по-голям кораб, който не може да се обърне толкова лесно", казва втори служител. "Никой, когото познавам, не се е отказал от фокуса върху Китай."

Източник "Вести"