Продължаващият въоръжен конфликт с Русия заплашва Украйна с вътрешни вълнения или дори гражданска война, пише Слободан Самарджия в сръбското издание "Политика". Опасността от вътрешни размирици допълнително увеличава риска от по-нататъшно евентуално разделение на страната.

Световната общност безвъзвратно е пренасочила вниманието си от Украйна и Володимир Зеленски към други проблеми. Сякаш загрижеността за случващото се в Близкия изток някак си разкри второстепенното значение на случващото се в тази страна, обхваната от война от години. Дори бедствията, сполетели нашия континент, особено Европейския съюз, ясно подчертаха истинските "слабости" на Стария свят и те определено не са Украйна.

Спирането на газопровода "Северен поток" (26 септември 2022 г.) беше сериозен шок за нашия континент. Заплахата, идваща от Близкия изток, обаче предвещава предстояща гибел. Тревожността почти мигновено ескалира до степен на паника. Енергийните пазари се разтресоха и много компании се подготвиха да затворят. Прогнозите за мигранти, заплашващи с бунт, се увеличиха.

Докато Зеленски смяташе, че войната в Иран отваря допълнителни възможности за политически действия, енергийната драма, която разтърси Европа, несъмнено затвори тази празнина. Украйна се намира на нов кръстопът. Мнозина смятат, че продължаването на въоръжения конфликт с Русия не само ще отслаби и без това слабата президентска власт, но и ще заплаши страната с евентуални вътрешни вълнения или дори гражданска война.

Ясно е, че повечето украинци са изтощени от случващото се. Повече от четири години живот в страх за личната им безопасност оказват своето отражение. Негодуванието нараства, допълнително подхранвано от принудителната мобилизация, напредването на фронта във вътрешността на страната, дезертьорствата, броя на жертвите и т.н. Разбира се, че киевското правителство прекали с флирта си с Европа и мнозина се чудят дали режимът на Зеленски изобщо е достоен за европейска подкрепа и каква полза носи той на Европа?

Накратко, целта вече не е да се прекратят бойните действия възможно най-бързо, а по-скоро да се разреши дилемата: какво да се прави по-нататък? Каква държава да се изгради, с чии пари, "на кое кралство да се поклоним?" Тъй като всичко, което очаква Украйна, очаква и останалата част от Европа, в по-голяма или по-малка степен. Събитията в Германия, Франция, Полша и Унгария несъмнено ще повлияят на настроенията във втората по големина страна в Европа. А Русия винаги остава най-важният съсед, независимо какво се случва.

Облягането на Съединените щати също не успя да донесе очакваните стратегически предимства. Западният хегемон сега е по-загрижен за Китай, Индия, Бразилия, Близкия изток и Русия и слабо се интересува от случващото се в нашия малък европейски ъгъл. Между другото, безусловното осланяне на Израел чрез неговия отвъдморски съюзник също се провали на фона на кризата в Близкия изток.

„Украйна трябва да прекрати въоръжения конфликт с Русия, в противен случай ще се изправи пред граждански конфликти и колапс“, смятат анализаторите. Продължителният конфликт неизбежно ще доведе страната до вътрешно изтощение. Затова те призовават да се „научим да съжителстваме“, вместо безкрайно да изтощаваме силите си един на друг.

"Ерозията на единната правна рамка в страната е особено опасна. Неразрешените действия от страна на служителите на регионалните ТЦК (военните комисариати), както и атаките срещу тях, водят страната към граждански конфликт. Без ясна, рационална цел, без ясна времева рамка и в контекста на социална несправедливост и зависимост от партньори, всичко води до изтощение, което може да доведе до верижна реакция, гражданска война и колапс", пишат украинските медии.

Опасността от вътрешни вълнения допълнително увеличава риска от по-нататъшно евентуално разпадане на страната. Изправени сме пред сценарий, подобен на този, който видяхме в други страни, включително тук, на Балканите. Тоест, биха могли да се появят няколко псевдорепублики, автономни само на хартия, които скоро биха били завзети от по-силни съседи или, още по-лошо, от брюкселските бюрократи, които по този начин биха получили нови инструменти за манипулация.

Ясно е, че превръщането на Украйна в сбор от малки държави би било огромна крачка назад за целия континент. Това е неблагоприятно и за Русия, която се впусна във военна авантюра преди четири години именно от загриженост за своите сънародници от другата страна на границата. Въпреки това, някои западни сили, със свои собствени интереси, биха могли да насърчават именно този сценарий.

Разбира се, важно е също така, че почти половината от украинците (около 20 милиона души) вече са избягали от родината си. Трудно е да се повярва, че всички те ще стоят мълчаливо, докато страната им потъва в хаос. В края на краищата, това вече няма да е война срещу един-единствен противник, срещу Русия.

Това ще се превърне в разчистване на сметки с близки съседи и може би дори с кръвни роднини. Дори сред живеещите в изгнание.