Изпитаният подход на Марк Рюте в отношенията с Доналд Тръмп е подложен на напрежение, тъй като войната на американския президент в Иран разкрива нови различия в рамките на НАТО, пише Politico, цитирано от "Фокус".

Във вторник Тръмп нарече съюзниците от НАТО "много глупави", защото отхвърлиха исканията му за военна подкрепа за осигуряване на критичната търговска артерия Ормузкия проток. В резултат на това преосмислянето на ролята на САЩ в алианса е "със сигурност нещо, за което трябва да помислим", предупреди той.

В отговор генералният секретар на НАТО прибягна до обичайния си подход спрямо Тръмп: да избягва да критикува президента публично и да работи зад кулисите за намиране на решение.

"Той преценява, че няма много какво да спечели, ако се изкаже сега", заявява един дипломат от НАТО. "Не виждам как би могъл да задоволи желанието на Тръмп. Затова е по-добре да се държи настрана поне публично".

Въпреки исканията на Тръмп, НАТО има малко правомощия да действа в Иран, а неприязънта на съюзниците към войната затруднява постигането на необходимия консенсус за каквато и да е намеса на алианса. Все пак колкото по-дълго се проточва конфликтът, толкова повече той изчерпва ресурсите от основните задачи на алианса – подкрепата на Украйна и подготовката за потенциална война с Русия.

"Напълно ясно е, че всичко, което се използва в Близкия изток в момента, и по-специално системите за противовъздушна отбрана, най-вероятно ще трябва да бъде подменено", заявява Питер Веземан, старши изследовател по въпросите на въоръженията в аналитичния център "Стокхолмски международен институт за изследване на мира". "Всичко това се добавя към и без друго вече много голямото търсене на оръжие в Европа".

Досега Рюте успя да попречи на Тръмп да разруши алианса, като предостави на американския президент победи в ключови области, като например убеждаването на съюзниците да увеличат разходите за отбрана и намирането на изход, който позволи на Тръмп да се откаже от кампанията си за анексиране на Гренландия.

"Когато има дебати между съюзниците, винаги се опитвам да остана малко на заден план, за да мога, ако е необходимо, да помогна малко", посочи Рюте миналата седмица по повод конфликта между Тръмп и испанския премиер Педро Санчес относно отказа на Мадрид да позволи на американски самолети да използват летищата му за атака срещу Иран, както и на гнева на Тръмп поради ниските разходи за отбрана на Испания.

Макар че алиансът не се е разпаднал, Рюте беше подложен на критики за това, че е бил прекалено угодлив към Тръмп и че е застанал на негова страна срещу други съюзници.

"В Европейския парламент... ние открито попитахме дали слушаме представителя на НАТО или представителя на Съединените щати", посочва Луция Яр, либерална словашка депутатка от комисията по отбрана на парламента. "Надявам се, че Рюте ще продължи да поддържа редовни контакти и с двете страни на Атлантическия океан".

Той се опитва да приложи същата тактика по време на кризата с Иран.

В един от първите си коментари Рюте заяви, че сред членовете на алианса има "широка подкрепа" за американско-израелските атаки срещу Иран – твърдение, което предизвика остра реакция от страна на Испания.

След няколко дни на мълчание, в сряда Рюте беше поставен пред директен въпрос относно заплахата на Тръмп за "много лошо бъдеще" за НАТО поради нежеланието на съюзниците да помогнат за отварянето на Ормузкия проток.

Бившият нидерландски премиер не се поддаде на провокацията, а вместо това посочи преговорите, които се водят зад кулисите. "Това, което знам, е, че съюзниците работят заедно и обсъждат как да [отворят пролива]", посочи той.

"Задачата на Рюте е да запази единството на НАТО и е трудно да се види как реторична битка с Тръмп може да му помогне да го направи", заявява Оана Лунгеску, бивша говорителка на НАТО, която сега работи като старши научен сътрудник в лондонския изследователски център "Роял Юнайтед Сървис Институт".

Все пак има граници на това, което Рюте може да направи, за да успокои Тръмп по отношение на Иран.

Това се дължи отчасти на липсата на консенсус сред съюзниците по отношение на войната – като много от тях остро критикуваха конфликта, който е започнал, без те да бъдат консултирани.

Макар НАТО да е свалило ирански ракети, насочени към Турция, САЩ не могат да убедят съюзниците си да се присъединят към действията с аргумента, че собствената им територия е под заплаха, заяви втори дипломат от алианса. Клаузата за взаимна отбрана на алианса, "член 5, се прилага в случай на въоръжено нападение срещу съюзник, така че тя не е пряко приложима към ситуации като тази", посочва дипломатът.

Близкият Изток се намира извън военната "зона на отговорност" на алианса, според двама други дипломати от алианса, което допълнително усложнява колективната реакция.

Накрая, Вашингтон не е отправил никакви официални искания към НАТО. По време на закрита среща на посланиците във вторник САЩ повториха призивите си към съюзниците да окажат помощ, но не отправиха конкретни искания към алианса, заявиха двамата дипломати.

Въпреки това, тъй като войната вече е в третата си седмица, бездействието крие свои рискове за НАТО.

Вашингтон вече е изтеглил оборудване, включително изтребители F-35, от учение на НАТО в Норвегия, докато Великобритания е пренасочила своя разрушител HMS Dragon от дейности, свързани с новата арктическа мисия на алианса, към източното Средиземноморие.

Защитата срещу контраатаките с ирански дронове и ракети също е принудила европейските страни да изразходват ракети за противовъздушна отбрана, изчерпвайки запасите и възпрепятствайки целта на НАТО да укрепи противовъздушната отбрана, посочва анализаторът Уезман. Франция вече предупреди, че запасите ѝ от ракети "въздух-въздух" MICA са на привършване.

Може да са само "въпрос на седмици", докато европейските страни бъдат принудени да решат дали да преднасочат бъдещи доставки на системи за противовъздушна отбрана за своите съюзници от Персийския залив или за Украйна, заявява той.

"В по-дългосрочен план това ще нанесе удар върху планирането за укрепване на европейската отбрана", посочва той. "И има незабавен ефект върху способността на Украйна да се защитава".

"Не започваме от положение на излишък… ще се наложи да разпределяме ресурсите си още по-тънко, признава третият дипломат от НАТО.