В североизточна Сърбия град Бор се оформя около едни от най-значимите залежи на мед и злато в Европа. Още от 40-те години на XX век регионът започва бързо да привлича работници от всички краища на тогавашна Югославия. Само на 70 км от Бор се намира Майданпек - друг миннодобивен център, израснал около огромно находище, оценявано на над 600 милиона тона руда. В продължение на десетилетия тези два града са гръбнак на тежката индустрия на Югославия.

Днес обаче това индустриално наследство все по-видимо се разпада, пише изданието POLITICO.

От 2018 г. комплексът е поет от китайската държавна компания „Зиджин Майнинг“, която инвестира 2,3 млрд. евро за разширяване на добива. Промените обаче не се ограничават само до индустрията - те трансформират територията и живота на хората. Цели селища постепенно са поглъщани от мината. Хората губят домовете си, земите си и спомените, свързани с тях, докато сръбската държава не предлага реалистични и устойчиви решения за преселване.

Екологичните щети са дълбоки и широкообхватни. Горски масиви и реки се унищожават, животинският свят е под сериозна заплаха, а жителите на района живеят с едно от най-високите нива на замърсяване на въздуха в Европа. Успоредно с това хиляди китайски работници, доведени от „Зиджин“, живеят изолирано в затворени лагери. Те рядко контактуват с местното население, което създава усещане за масивно, но почти невидимо чуждо присъствие.

Историите на Бор и Майданпек отразяват по-широка тенденция. През 2022 г. китайските инвестиции в Сърбия за първи път се изравняват с общия обем инвестиции от всички 27 държави-членки на Европейския съюз, което поражда сериозни въпроси за националния суверенитет и за форми на неоколониално влияние. Общественото напрежение се засили допълнително след срутването на реновирана от китайска компания жп гарата в Нови Сад през 2024 г., при което загинаха 16 души и последваха масови протести.

Докато „Зиджин Майнинг“ продължава да разширява присъствието си, регионът и хората му остават между икономическата изгода и бавното заличаване на колективната памет - домовете, традициите и историята на цели общности изчезват.

Усещането за промяната

Бор, започнал като малко селище, преживява бурно разрастване през миналия век след откриването на богатите залежи на мед и злато. Желько, който работи в мината повече от десетилетие, разказва, че след поемането ѝ от китайската компания условията за безопасност са се влошили, а инцидентите са зачестили. След трудова злополука през 2023 г. той губи около 40% от подвижността на дясната си ръка.

В Слатина, близо до Бор, семейство Живкович живее в къща, заобиколена от земи, които доскоро са били основният им поминък. Земеделието осигурява доходите им, но през последните години значителна част от земята им е отчуждена заради разширяването на мината. Синът на семейството вече работи като шофьор за „Зиджин“ - съдба, типична за много местни жители, които не успяват да намерят друга работа.

Китайското присъствие

В китайски ресторант в Бор готвачка носи престилка с надпис, който може да се преведе като „Печеля пари с лопата“. В същото време големи екрани пред централата на „Зиджин Майнинг“ излъчват видеа, които рекламират дейността на компанията в региона. Хиляди китайски работници са настанени в затворени лагери в рамките на миннодобивната зона, без реална възможност за интеграция с местното население.

„Това е колонизация“, категорична е Иксека, чието семейство поколения наред се е издържало със земеделие. Днес разширяването на мината застрашава оцеляването им. Част от земите вече са отчуждени, а останалите са предмет на съдебни спорове с „Зиджин“.

Невидими съседи

В китайски ресторант в Бор китайското и сръбското знаме висят едно до друго. Договорът между сръбската държава и „Зиджин Майнинг“ остава засекретен, което поражда съмнения относно законността и условията му. Китайското присъствие е повсеместно, но обикновените работници нямат право да напускат лагерите - тази привилегия е запазена само за мениджмънта и висшия персонал.

Следата от добива

Сърбия се утвърждава като ключова точка за китайското икономическо присъствие не само на Западните Балкани, но и в Централна и Източна Европа. Пекин вече е най-големият индивидуален инвеститор в страната.

Здравните рискове са все по-осезаеми. В Кривел, село близо до Бор, семейство показва рентгенова снимка на белите дробове на млада жена, починала от рак. Близките ѝ свързват заболяването със замърсяването от мината. Доклад от януари 2024 г. регистрира чести пикове на серен диоксид в района на Бор, както и фини прахови частици, съдържащи тежки метали като олово, кадмий, никел и арсен. Откакто „Зиджин“ поема контрола, не е правена системна оценка на въздействието върху общественото здраве.

Богатство и разруха

Мините в Бор и Майданпек съдържат едни от най-големите медни резерви в света и едни от най-значимите златни находища в Европа. През 2023 г. Сърбия изнася около 1,06 млн. тона медни руди и концентрати на стойност 1,46 млрд. долара, като основният купувач е Китай.

„Все едно спим върху злато, а умираме от рак“, обяснява 73-годишна жителка на Слатина. Съседите ѝ разказват, че домовете им се напукват, а по стените се появяват течове заради подземния добив.

През февруари 2025 г. жители на Майданпек излизоха по улиците на протести срещу централната власт и корупцията.

Мъртва река, жив гняв

Река Борска е една от най-замърсените в Европа. Анализ на наносите показва изключително високи концентрации на мед, арсен и никел. Реката е практически без живот, а замърсяването достига и до Дунав. Институтът „Батут“ отчита повишена смъртност във всички възрастови групи в района на Бор.

Местната организация „Не дамо Ядар“ настоява за спазване на екологичните стандарти и защита на хората, чиито домове са застрашени. През годините активисти са били обект на физически и словесни нападения от частната охрана на мината.

Живот под мината

Миодраг, земеделец от Слатина, ловува край земи, които вече са част от комплекса. Имотът му е сведен до няколко хектара, а той води дело срещу „Зиджин“. „Един ден мината ще е под къщата ни“, заявява той, уточнявайки, че постоянните взривове разклащат дома му.

Три поколения от семейство Йович живеят заедно в двора си. Част от земята им е отчуждена. „Приемам, че ще я вземат, но поне да ми дадат друго място и да мога да продължа да обработвам земя“, казва още Ивица Йович.

Да останеш въпреки всичко

В Кривел Ясна Бацилович и дъщеря ѝ отказват да напуснат дома си, който принадлежи на семейството им от XIX век. „Не искам да живея никъде другаде. Това е моят дом“, споделя дъщерята. Някога селото е имало 22 кафани, днес е останала само една. „Звуците на селото изчезват“, добавя Бацилович.

Изчезващ свят

Автобусна спирка в Майданпек е покрита с некролози. Въпреки че община Бор е сред най-богатите в страната, местните заплати остават ниски. Обсъждат се планове за преместване на цялата общност в слабо развит район, но нищо не е потвърдено.

Изоставената гара в Бор, унищожена от пожар, символизира края на една епоха. Местни подозират умишлен палеж, свързан с интересите на мината.

„Това не е краят на света, но оттук можеш да го видиш“, смята Аладин Зекипи, който живее със семейството си на десетки метри от открития рудник. Мечтата му е някой ден да осигури по-здравословно място за децата си.

Източник БТВ Новините